Дейвид Роуз - Похищението

Тя зяпна:

— Ти! Точно ти! Как успя да уредиш да те пуснат тук?

— С Уендъл Фишър сме стари приятели. Дори повече от приятели. Навремето, докато той беше в петролния бизнес, свърши нещо дребно за мен. — Шефът й сведе поглед и духна ноктите си. — Така или иначе, искам само да ти предам възхищението на всички твои приятели и колеги. Ти си нашата знаменитост, ти си името, което мълвят всички млади служители. Страхотна работа, Морган. Ти успя. Изпълни най-трудното възможно задание — и то след като с години не беше работила на терен.

Ако вече не беше стигнала до извода, че Гари е психопат, Морган нямаше да знае как да отговори. В момента в главата й се въртеше една-единствена мисъл: че способността му да потъпква човешката почтеност е безгранична.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Че първо заради теб едва не ме убиват, а сега ме изкарваш героиня?

— Ти несъмнено си героиня. И не знам откъде ти хрумна да твърдиш, че едва не съм станал причина за смъртта ти, когато посветих цялото си време през последните няколко месеца на това да ти отърва задника. Но, боже, ти обърна всичко в своя полза… Седни — покани я той с широк жест. — Да поговорим. Между другото, не могат да ни чуят. В случай че не си се досетила, тази стая е звукоизолирана и редовно се проверява за бръмбари.

Морган седна и гневно го изгледа от отсрещната страна на чамовата маса.

— Знам какво си направил, Гари. И знам защо.

— Добре. Изненадай ме. Но преди да стигнем до налудничавата ти представа за онова, което си въобразяваш, че съм ти причинил, моля те, обясни ми с какъв мотив. Защо ще искам да ти навредя? Между другото, нека ти кажа нещо: изглеждаш страхотно, Морган. За жена, прекарала три месеца като пленница на „Ал-Кайда“, изглеждаш наистина страхотно.

— Отидох при главния инспектор — каза тя, подминавайки язвителния му комплимент. — За начина, по който беше организирал операцията в Холандия. Ролята ми трябваше да остане поверителна, но както се досещам открай време, някой е издал информацията. И планът ти беше осуетен. Можеше просто да ме преместиш другаде и да ми напишеш лоша препоръка. Но това не ти стигаше. Искаше да ме накараш истински да страдам — не просто да ме накажеш, но да насърчиш другите, да им покажеш ясно какво се случва, когато някой се изпречи на пътя на Гари Търмънд.

Докато тя говореше, Гари клатеше глава и тихо се смееше. Когато Морган приключи, той въздъхна.

— Морган, това е откачено. Налудничаво. Не знам какво те кара да мислиш така, но според мен твърде дълго си била сама, размишлявала си и си решила, че две и две правят петстотин. Чуй ме. Да, вярно е, че научих за посещението ти при главния инспектор. Обаче, миличка, ти ми направи услуга. Честно казано, за мен е облекчение, че не заловихме онзи тип в Амстердам. Щеше само да ни създаде главоболия. И както много умно си прозряла малко преди мен, специалната екстрадиция не е начинът, по който трябва да действаме. Има своето място, но вече е отживелица.

Тя скръсти ръце.

— Глупости, Гари. Ти много държеше на тази операция. Вложи много в нея.

Гари сви рамене.

— Може и така да е. Но както ти казах, ти ми направи услуга. На кого му е притрябвало пресата и контролните комисии да му дишат във врата, още по-малко пък рицари защитници на човешките права като скъпия ти съпруг? Както и да е, специалната екстрадиция няма място в бъдещето. Бъдещето е за начина, по който приключи твоята мисия.

— Моята мисия ли? За какво говориш, по дяволите?

— Говоря за факта, че когато приятелите ни от морската пехота успяха да те освободят, те унищожиха и две изключително неприятни и много ценни мишени. Мястото, където в момента се намират Карим Муслех и онзи бял боклук германецът са извън полето на habeas corpus. Наистина няма значение кой ще спечели следващите президентски избори. Джон Маккейн, Руди Джулиани, проклетата Хилари Клинтън или, не дай си боже, онзи краен либерал, чернокожия от Чикаго. Няма да има никакво значение. Политиката се променя. Ние сме във война, която ще продължи много дълго време. Във война, когато трябва не да заловиш най-опасните си врагове, а да ги убиеш — умно, разбира се, под ръководството на Управлението, с помощта на спецчастите и на безпилотни самолети и с минимални косвени жертви. Точно това се случи на онзи бряг в Синай. Затова ти благодаря за старанието и се готви да получиш орден.

Морган дълго мълча.

— Разбирам — каза накрая. — Но дори на теб надали ще ти се размине с твърдението, че си планирал всичко. Моята „мисия“, както се изрази, беше едно садистично извращение. Дори да не беше рискувал моя живот, рискуваше тайните на Управлението. Кой знае какво щях да издам, ако по една случайност човекът, който ме разпитваше през повечето време, не се оказа приятелски йордански агент? Ти щеше да застрашиш живота на наши агенти. Ами ако Карим ме беше отвел в Йемен?