Дейвид Роуз - Похищението

Адам закри лицето си с ръце. Този път нямаше отговор. А още не беше направил своята изповед.

— Това не означава, че трябва да сложим край на брака си. В него има още много хубави неща, трябва само да ги преоткрием. Ти говориш за децата, но знаеш не по-зле от мен колко ще страдат, ако се откажем сега. И понеже сме откровени един с друг, трябва да знаеш, че и аз не съм съвсем безгрешен.

— За бога! Сега ли намери да признаеш най-сетне, че си чукал онази асистентка по време на едно от пътуванията си на юг? Наистина не ми пука. Спести си усилията. Отдавна се досетих. Не е важно.

— Всъщност грешиш за това, винаги си грешала. Но трябва да ти призная нещо, което се случи по-скоро. Всъщност се случи веднага след като гледах онзи видеозапис с теб. Почувствах се адски зле. Бях ходил в Газа само ден-два преди това и попаднах в престрелка. Едва не ме убиха. Може да се каже, че се почувствах уязвим.

— Е, какво стана? Не че съм в положение да те съдя.

Той си пое дълбоко дъх.

— Спах с Рони Васерман. Тя беше в Тел Авив. Случи се само веднъж и сексът наистина не беше страхотен, но се случи.

Не беше очаквал Морган да реагира така — тя се разсмя:

— Рони? Рони Васерман, безупречната домакиня? О, Адам, наистина ли мислиш, че не знам как те преследва от години? Казах, че не съм в положение да те съдя, но ми споделяш, че си чукал Рони Васерман, докато съм била заложница. Трябва да отбележа, че очаквах повече от теб.

— Знам, че не можеш да я понасяш. Но тя наистина не е толкова лоша. Преди, докато си бях още у дома, а теб те нямаше, тя беше опора на всички ни.

— Опора, а? Рони Васерман, която не се е трудила нито ден през живота си, освен за да пипне някой мъж? Чуй ме. Знам, че тя е страхотна готвачка и така нататък, но не се съмнявам как те е уверявала, че си най-великият адвокат от зората на правото. Повярвай ми, скъпи, след като се разведеш, ще имаш много подобри шансове. Знам, че си се почувствал наранен, но явно си бил и адски отчаян. Боже! Докато ме е изтезавал хладнокръвен убиец и безумец, ти си ми отмъщавал, като си правил секс с образцовата вдовица.

— Е, трябваше да ти кажа.

— Не ти се сърдя. Просто съм разочарована. Но освен това случилото се потвърждава всичко, което казах. След като можеш да си легнеш с Рони Васерман, значи наистина не трябва да си с жена като мен. А сега, ако нямаш нищо против, имам нужда от сън. Предстои ми полет, след това дълъг разпит и искам да съм свежа. Засега достатъчно. Както казват арабите — халлас.

Морган легна, изключи нощната си лампа и затвори очи.

— Лека нощ. Обичам те, Морган — каза Адам. — И наистина, ама наистина не искам развод. Да знаеш.

Тя не отговори.

Той не опита да я докосне. Легна в другата половина на леглото, а помежду им имаше широко разстояние върху матрака. Чу как дишането й стана по-ритмично, но знаеше, че не спи. Адам винаги спеше по корем, но сега легна по гръб и застина неподвижно, готов да посрещне поредната безсънна нощ. Най-неприятната от всички мисли, които се въртяха в главата му, беше, че Морган може и да се окаже права.

Петък, 21 юли 2007 година

— Изглежда сме в капан — казва Адам. — Сигурно са повече от сто. Първият ти и единствен ден, когато взимаш децата от „Фил и Джим“, а изглежда ще закъснееш.

След дълги дни на сивкава непрогледност следобедното слънце кара влажната земя да изпуска пара. Най-сетне освободена от убежището на МИ6 — или по-точно от якобинско провинциално имение, — Морган придружава съпруга си на разходка, преди да приберат децата си в края на училищния срок. Откакто са я откарали в дома на родителите на Адам в началото на седмицата, тя се старае да не се набива на очи: Управлението не би желало никой да я разпознава, докато все още е в Англия. Обаче не й се струваше, че е твърде рисковано да отиде до училището само веднъж, пък и нали носи слънчеви очила. Поне ще види къде са учили децата и това е последният й шанс — в понеделник имат резервирани билети за полет на „Юнайтед Еърлайнс“ за летище „Дълес“. Шери и Роб ще ги посрещнат и после ще останат няколко дни, докато отново се настанят. Най-сетне ще бъдат заедно — някогашната жертва и екипът, направил освобождаването й възможно: съпругът и баща й.

За съжаление, преди да започнат сегашното си приключение, двамата с Адам не предвидиха последиците от неотдавнашните метеорологични събития. Преди три дни още дъждове се изсипаха върху вече подгизналата земя на Южна Англия и само за няколко часа се изля количество като за цял за месец. По това време на годината Порт Медоу, широката равнина, през която тече река Айзис на няколко километра от центъра на Оксфорд, би трябвало да е прелестно място, обрасло с трева и цветя, а реката да изглежда като лъскава панделка през средата. Вместо това се наложи „Темс Уотър“ да отвори шлюз нагоре по течението, за да не бъде наводнен градът, и ливадата се превърна в огромно пространство от мътна вода. Кравите, които пасат тук, бяха принудени да се ограничат до тесните ивици трева околовръст, където всичко, което става за ядене, е изядено бързо.