Каролайн Греъм - Смъртта на една марионетка

Николас бързо установи, че има театри и театри, но погледна философски на нещата. Имаше много да учи и трябваше да започне отнякъде. Съжаляваше, че с изключение на Диърдре никой от КОТС не бе гледал „Сън в лятна нощ“, но веднага почувства каква грешка би било да се опита да опише представлението, а още по-голяма би било да спомене какво въздействие му е оказало. И така, той правеше и взимаше под наем реквизит, тичаше насам-натам и се оказа толкова полезен, че скоро го приеха за постоянен член на трупата. За следващата пиеса — „Веднъж в живота“ 17 17 Once in a Lifetime — пиеса на американския драматург Мос Харт. — Бел.пр. — го натовариха да суфлира. Отначало оплеска всичко, с което си спечели презрението на Еслин и изпита надменното пренебрежение на Харолд. Взе обаче сценария вкъщи, изчете го няколко пъти, отбеляза си на кои места ритъмът се сменя бързо, долови мястото на паузите, запозна се влизането и излизането на персонажите на сцената и започна да се справя много по-добре. Помогна да построят декорите за „Чайна Августовска луна“ 18 18 Teahouse of the August Moon — пиеса на драматурга Джон Патрик, получила през 1996 г. американската награда „Пулицър“ за постижения в областта на литературата и журналистиката. — Бел.пр. , а Тим му разясни основните правила при работа с осветлението и му позволи да стои с него в осветителната кабина, като от време на време несъзнателно го потупваше по задника. Отговаряше за звуковите ефекти и за музиката в „Снежната кралица“ и получи роля в „Тежкото изпитание“. 19 19 The Crucible (1953 г.) от американския драматург и писател Артър Милър. — Бел.пр.

Николас бързо научи няколкото си реплики. Идваше пръв на репетиции и си тръгваше последен. Купи си евтин касетофон и започна да работи, за да придобие американски акцент, като се правеше, че не забелязва подигравателните погледи на някои от актьорите. Измисли си цяла история за своя герой и наблюдаваше крайно съсредоточено какво става около него на сцената. Много преди първото представление загуби способност да мисли за каквото и да било друго. Вечерта настъпи и Николас започна непохватно да си слага грима в претъпканата гримьорна, ала изведнъж осъзна, че е забравил репликите си. С разтреперани ръце намери сценария и преписа думите на къс хартия, после го пъхна в колана на домашнотъканите си панталони. Докато чакаше зад кулисите, му прилоша и повърна в противопожарната кофа.

Със стъпването на сцената го завладя неописуем ужас. Пред очите му плуваха редици от лица. Погледна само веднъж към залата и повече не повтори. Каза първата си реплика. Прожекторите нагряваха сцената, но от напрежение и вълнение направо го тресеше, докато редеше една след друга своите реплики, услужливо изскачащи в ума му в съответната минута. За пръв път Николас усети това странно раздвояване на вниманието, за което всеки актьор винаги трябва да си дава сметка. Част от него вярваше, че се намира в кухнята на Проктър с нейните железни тенджери и тигани, груби мебели и изплашени хора, а другата част забеляза, че табуретката не си е на мястото и Джон Проктър все още помага на жена си да промени своята външност, а Мери Уорън си е забравила шапката. След това в стаичката за почивка Николас изпита топлината на близките другарски отношения („подай ръка и нека да бъдем приятели“), които за кратко сякаш надделяха над обичайните симпатии и антипатии в групата.

В пантомимата игра задните крака на кон и после му предложиха ролята на Дани в „Нощта трябва да настъпи“ 20 20 Night Must Fall — най-известната пиеса на уелския драматург Емлин Уилямс, в която Дани е убиец с невинно детско лице. — Бел.пр. . Репетициите започнаха шест седмици преди матурата. Беше му съвсем ясно, че ще пропадне на изпитите. Вкъщи от месеци му опяваха да престане да си губи времето в „Латимър“, но сега вече му вдигнаха яростен скандал и той се изнесе. Почти веднага Ейвъри му предложи малката стаичка над книжарница „Блекбърд“. Даде му я без пари, само срещу задължението всяка сутрин да бърше прах в магазина и да чисти къщата веднъж седмично.

Вече близо година живееше там; караше главно на печен боб от консерва (крадеше го от супермаркета, където работеше), но понякога му даваха останки от гозбите на Ейвъри и тогава си хапваше чудесно. Почти всичките пари, които припечелваше, отиваха за уроци по актьорско майсторство (намери си чудесен учител в Слау) и за билети за театър. Веднъж в месеца ходеше до Лондон на автостоп, за да гледа някое представление, решен да поддържа своя ентусиазъм, като често инжектира в жилите си от онова, което наричаше истински театър. (Именно след едно вълнуващо представление на „Веселите уиндзорки“ 21 21 The Merry Wives of Windsor — комедия от Шекспир. — Бел.пр. в Барбикан реши да кандидатства в Централната школа по реторика и актьорско майсторство.)