Каролайн Греъм - Смъртта на една марионетка

Николас още не знаеше бива ли го като актьор, или не. Бренда Легат, първа братовчедка на Сми, която отразяваше представленията на КОТС в местния вестник, пишеше все едно и също — всяка комедия е блестяща, всяка трагедия ти къса сърцето. Изпълнението на еди-кой си актьор /актриса/ субретка /наивно момиче/ пъстър актьорски състав, макар и да има какво още да се желае от него, и този път оправда очакванията ни. Освен това Николас скоро опозна хората в трупата и ясно си даваше сметка, че на всеки директен въпрос относно неговата игра ще му отговорят ако не с възторжени уверения, то с успокоително окуражаване. В стаята за почивка много се говореше за отсъстващи приятели, но беше почти невъзможно някой актьор лично да чуе открито мнение за играта си. Всички, с изключение на Еслин и братята Евърард (и Харолд, разбира се) казваха на Николас, че е чудесен. Харолд рядко хвалеше хората си (за да не се отпускат), нарушаваше това правило само след премиера, когато се държеше като импресарио от Бродуей, сновеше истерично насам-натам, целуваше всекиго, раздаваше цветя и дори изцеждаше по една превзета сълза.

Николас свърши упражненията си, направи няколко серии за разтягане на мускулите, няколко дълбоки вдишвания, съблече се, изми си зъбите, пъхна се в леглото и бързо потъна в дълбок сън.

Сънува, че на премиерата на „Амадеус“ стои зад кулисите, целият облечен в черно, с нагърчени чорапогащи и череп под мишницата, научил ролята на Хамлет.

След като прекара вечерта в кръчмата „Кеп енд Бел“ с приятели от Ротари Клъб и накъдрените им съпруги, мъжът на Роза Кроли гледаше да се прибере преди нея не само защото тя мразеше да се връща в празна къща, но и защото той с нетърпение очакваше поредното продължение на сагата за театралите, което Роза започваше едва ли не от прага. Тя, разбира се, никога не ходеше с него в кръчмата, а и Ърнест нямаше нищо против — приятелите му знаеха, че неговата съпруга си има по-интересни занимания, и той донякъде се гордееше с това. Тази вечер се прибра броени минути преди нея. Току-що си направи какаото и тя пристигна. Ърнест оправи възглавниците на канапето, наля на жена си двойно уиски с лед, та да се отпусне, и седна със своето питие, грейнал в очакване.

Роза отпи глътка от уискито и малко завистливо загледа как Ърнест побутва набръчкания каймак на горещия си шоколад. Понякога, особено във вечери като тази, много й се искаше да изпие чаша какао, но беше убедена, че в целия свят няма друга напитка, така лишена от изисканост (с изключение, разбира се, на предлаганото в ресторант „Кривият бряст“). А и се опасяваше да не би вечерното какао да се окаже първата стъпка по хлъзгавото нанадолнище към уюта и откритото признание, че е достигнала на попрището жизнено средата. После, току-виж, започнала да шляпа наоколо, загърната в топъл халат, и да носи жилетки. Събу си обувките и започна да си масажира ходилата. Обувките се преобърнаха и десетсантиметровите остри токчета щръкнаха във въздуха.

Роза беше ниска — не повече от метър шейсет и пет, а във външния й вид имаше нещо циганско, което тя старателно подчертаваше. Редовно подсилваше черния цвят на косата си и слагаше грим около красивите си тъмни очи, украсени с двойни изкуствени мигли, а меденият цвят на кожата й напомняше за вятъра в степта и за пътеводна звезда. Носът й беше по-голям, отколкото би искала, но и това превърна в предимство — загатваше за трагичен произход от евреи емигранти. Внушението би ужасило баба й и дядо й — яки англосаксонски земеделци от Линкълншир. Тя подчертаваше този неясен семитско-цигански произход, като носеше тъмни дрехи с ослепително ярки аксесоари, които напомняха повече на фойерверки, отколкото на моден акцент.

Докато наблюдаваше как Ърнест спокойно посръбва от какаото, тя отново се зачуди над странния факт на техния брак. Разбира се, и дума не можеше да става тя да живее сама след развода си с Еслин. Налагаше се да се омъжи не само за да му натрие носа, но и защото не бе в състояние да издържи сама и пет минути. Надяваше се, че при този външен вид и неотразим характер мъжете ще започнат да се тълпят около нея веднага щом научат, че е свободна, но не стана така. Ърнест Кроли, местен строителен предприемач, вдовец и приятен човек, се оказа единственият й сериозен ухажор.

Беше сладур и си знаеше мястото, затова тя прие предложението му още от първия път. Ърнест не се чувстваше в свои води сред колегите й от КОТС и по тази причина ходеше единствено на премиерите и на последните представления на Роза; иначе стоеше настрана, долавяйки вероятно, че тя би искала точно това. От време на време Роза даваше обяд на най-изтъкнатите в театъра и тогава Ърнест играеше ролята на домакин, барикадиран зад сгъваемата маса, където наливаше чашите с фраскати 22 22 Червено италианско вино. — Бел.пр. . Струваше му се, че всички пият като смоци, и с облекчение посрещаше края на подобни събирания, след което задушевната домашна атмосфера отново се възобновяваше.