Каролайн Греъм - Маската на смъртта

След една безсънна нощ, прекарана в дълги разговори и обсъждания, Хедър и Кен се появиха на закуска в Господарската къща и заявиха, че напускат. Съмишлениците им ги изпратиха: странната двойка — Кедър и куцукащият с гипсирания си крак Кей — се изгуби надолу по пътя.

Още на следващата седмица двамата дадоха ексклузивно интервю за неделния брой на „Дейли Питч“ относно драматичните събития, на които бяха станали непосредствени свидетели. Не само не пропуснаха нищо, но добавиха и доста от себе си. Значително място бе отделено и на посещението на Хедър до Венера, за всекидневната помощ, която тя получавала от елохимите и останалите представители на космическите светове.

Две седмици по-късно ги поканиха да участват в известно телевизионно предаване с очевидното намерение да ги направят за смях. Идеята се провали, защото изпадналият в транс Кен влезе в бърз контакт с Хиларион и получи отговор от починалия архиепископ на Кентърбъри, който поиска да се извини за изготвения от него доклад, заклеймяващ спиритуализма и контактьорството. Телефоните на студиото прегряха от обажданията на слушатели, желаещи да се срещнат час по-скоро с двойката.

От този момент нататък всичко беше само въпрос на време. Семейство Бийвър получи телевизионно време за собствено шоу. Двамата развиха активна дейност и извън студиото, включително и лечителски сеанси, провеждани от Хедър. Много скоро се замогнаха достатъчно — купиха си четиристаен апартамент в доста добър квартал, секретарка и икономка движеха делата им, а Хедър и Кей отдаваха цялото си свободно време на връзка с Космоса и космическия разум.

Човек трудно би отминал четириетажната сграда на „Боклерк Гардънс“ 76, чиито балкони с красиви перила от ковано желязо досущ приличаха на онези, които ще срещнете, ако се разходите по улиците на Ню Орлийнс. Сградата е боядисана в тъмносиньо, а под самия покрив яркожълто слънце се усмихва на минувачите. Това е собственост на Ложата на Златния ветрогон, организация, посветила се на медитация и лечителска дейност. Селцето Комптън Дандо въздъхна с искрено облекчение, когато се разчу, че комуната ще се изнесе оттам.

Новата къща бе разделена на четири части. На приземния етаж отделиха две големи стаи за срещи, консултации и групови занимания. На партера разположиха още приемна, щанд за продажба на книги и библиотека; на първия етаж се намираха помещенията за най-общо лечение; най-горният етаж бе оставен за жилище на обитателката: просторна и удобна дневна, скромна по размери спалня с малка баня и кухня.

Джанет живееше безплатно в специално преустроения за нея апартамент, с условието да осигурява двайсет и пет часа на седмица административно обслужване на дейностите на Ложата. В интерес на истината тя правеше далеч повече от това. Откри в себе си талант за ръководене на канцелария. Седеше в удобната приемна зад тежко бюро с компютър и три телефона. Навсякъде се виждаха цвета. По стените висяха плакати и обяви за предстоящи лекции и семинари, организирани от Ложата. Джанет остана силно изненадана от собствената си способност да посреща хора, да им дава информация, да предлага различни варианти на лечение. Играеше като на сцена. Истинската Джанет стоеше отстрани и наблюдаваше, изпълнена със скептицизъм. Гледаше с насмешка дори новия начин на обличане на своето второ аз. Фелисити й намекна, че увисналите кадифени панталони и дългата права коса, често пъти не твърде прилежно вчесана, едва ли са подходяща гледка за една приемна. Ето защо сега тя носеше права тясна пола и елегантни блузи, а що се отнася до подстригването…

С течение на времето между Фелисити и Джанет възникна спокойно, но здраво приятелство. Дълго обсъждаха въпроси, неясни както за едната, така и за другата, но в самия акт на дискусията и двете намираха утеха. Към края на пролетта отидоха на градински концерт. Джанет избра по-лека програма. След време Фелисити сподели, че от плочите и дисковете, които Джанет й дава да слуша, най-много харесва Палестрина. Джанет изпадна в искрен възторг. Една вечер дори я покани на вечеря на терасата в жилището си, минала под звуците на „Миса Бревис“.

Външният вид на Фелисити се промени значително. Наддаде няколко килограма, остави косата си да расте спокойно и я прибираше на френска плитка на тила. Духовното й преобразуване вървеше бавно и с колебливи стъпки. Мей обаче винаги беше наблизо, за да подаде ръка при всяко спъване, а то се случваше често.