Каролайн Греъм - Маската на смъртта

— От Джим ли? — повдигна Мей вежди. — Но защо ще го прави?

— Очаквам племенникът му да ни каже.

— Нямам представа — отсече Андрю. — Вероятно са го прилъгали да направи дарение.

— Не ми се вярва чичо ви да е бил от хората, които лесно ще излъжеш да направят какво и да било.

— Нещо не разбирам, инспекторе, но нямам намерение да стоя и да слушам злословия по адрес на чичо ми. — Стана и се запъти към вратата.

На половината му път Барнаби зададе следващия си въпрос:

— Защо си боядисвате косата, господин Картър?

— Обсъдихме този въпрос в управлението. Предпазвах се някой да не свърже лицето ми с това на чичо.

— Приликата ви е твърде далечна. Дори аз се затруднявам да я открия.

— Важното е, че аз я знам. Исках да съм максимално защитен. Господи, преди три дни едва не ме пребиха, тази вечер един луд ме нападна с железен лост. Човек се надява на някакво съчувствие и разбиране. Но не — нищо такова.

— На снимката сте толкова рус, че косата ви е почти бяла. Който ви е виждал като дете, като Крейги например, би доловил приликата.

— Ама вие наистина… — Андрю се озърна, търсейки подкрепа у своите приятели.

— На колко години бяхте тогава? На осем, на девет? Те двамата кога работеха заедно? — Сега Андрю тръсна глава, сякаш не вярваше на ушите си. — По тази причина ли предпочетохте да не бъде извикана полиция след смъртта на чичо ви? Не защото би открила приликата ви с него, а защото ще извадим наяве нещо, което не искате да знаем.

— Пълни глупости.

— Андрю е прав — намеси се Мей. — На първото събиране, на което се запознах с Крейги, Джим седеше на подиума до него и разказа как Учителя е допринесъл да промени живота си. Това бе и една от причините да се присъединя към Ложата. Трогнах се до дън душа.

— Много стар номер, госпожице Кътл. Ще го видите на всеки по-голям пазар. Шарлатанин продава стока менте, а човек от тълпата крещи колко е променила живота му въпросната стока или идея. Кажете ми друго. Когато пристигнахте, не ви ли се стори, че цените са някак по-високи от нормалното?

Мей видимо се стъписа от неочаквания обрат на разговора.

— Трябва да призная, че имаше нещо такова. Помолиха ме да повиша цените на моите семинари и консултации повече, отколкото бих искала. Арно, ти постъпи тук след мен, кажи…

— За първи път прочетох съобщение за Ложата на витрината на туроператорска фирма. Цената на първото ми посещение тук се равняваше на екскурзия до Испания. Всяко пени, което съм платил обаче, си е заслужавало. — Хвърли кос поглед на Мей и пламна като божур. Размърда пръстите на пострадалия си крак, по-точно пръстите, които не го боляха.

— Вероятно говорите за времето преди да се организира къщата — отбеляза Хедър. — Когато ние пристигнахме, цените вече се движеха в разумни граници.

— Иначе нямаше да можем да си го позволим — уточни Кен.

— Изобщо не е ставало дума за организиране на къщата, господин Бийвърс. Въпросът е бил възможно повече хора да се разделят с колкото се може по-голяма сума.

— Как си го обяснявате тогава? — продължи да се интересува Кен.

— По мое лично мнение, под влияние на продължителното четене на съответната литература, на медитацията, молитвите и непрестанния му контакт с хора, които са очаквали от него определено поведение, той е претърпял известна промяна. Постепенно, но с трайни резултати. С други думи, маската се е превърнала в действителност.

— Бях сигурна! — възкликна за кой ли път Мей. — Няма как да е проповядвал пред нас едни неща и те да не му се отразят…

— Да не забравяме и Тим — обади се Арно. — Помните колко силно емоционално се привързваше той към хората. Разбираше какви са в действителност. Тим беше като децата — човек трудно може да ги излъже.

Барнаби отмина репликата — нямаше желание точно сега да привежда десетки примери на лесно измамени деца.

— И тогава Крейги се разболява. — Продължи той. — След време разбира, че няма да се излекува, а и няма да може да го прикрие. И именно тогава Джим Картър пише до своя племенник: „Случи се нещо ужасно“. Свързвах някак си случая с думата „доверие“ или „под опека“, но не можех да го обясня. Все ми се натрапваше попечителският фонд на госпожица Гамлин. Едва по-късно си спомних първия разговор с господин Гибс.

— Наистина ли? — Арно сбърчи чело. — Не си спомням кое точно, освен ако нямате предвид благотворителната дейност…

— Именно — потвърди главният инспектор. — Крейги е искал да предаде организацията и къщата така, че не само един човек да упражнява контрол. Картър се е вбесил, защото, въпреки възраженията на неговия племенник, сигурен съм, че е участвал с пари в купуването на Господарската къща. Вложил е близо двеста хиляди лири. Едва ли спорът, чут от мистър Гибс, се е провеждал за първи път. След смъртта на Джим не е било нужно да се тревожи повече.