Каролайн Греъм - Маската на смъртта

— Значи, ще го оставите като нещастен случай, така ли? — Лицето на Андрю бе станало огненочервено. — По нищо не се различавате от онзи, който водеше изслушването на свидетелите.

— Идеята да раздавате сам правосъдие не е сред най-добрите, господин Картър.

— И вашите доказателства нещо не ги бива. Откъде знаете за какво, са спорили? Дори Арно, който живее в тази къща и ги е чул, не знае. Твърдя, че гледате през пръсти на деянията на Тим Райли: убил е чичо ми и на два пъти направи опит да ме ликвидира. Тази вечер би трябвало да разследвате опита му да ме убие. Забравихте ли? Рано или късно ще се върнете и на първото убийство, извършено от него.

— Не е честно — обади се Мей. — Отлично знаеш, че Тим се е опитвал само да предпази Учителя.

— За намеренията му разполагаме единствено с думата на Арно.

— За мен неговата дума е напълно достатъчна — упорито настояваше Мей.

— Незабележим човек, така се опитахте да се обрисувате в служебния ми кабинет, господин Картър, ако си спомням добре. Между другото, бившият ви приятел от Стоу разказа при разговора си с нас, че докато съобщи за загубения си портфейл и кредитните си карти в него — Виза и Америкън Експрес , — от тях са изтеглени близо пет хиляди лири. Освен изчезнало яке от антилопска кожа.

— Моето е купено преди няколко месеца от Акваскутум.

— Това поне лесно може да се провери.

— Щом имате време за губене…

— Какво имахте предвид, инспекторе — обади се Суами, която не откъсваше очи от лицето на Андрю Картър, — с думите си за раздаването на правосъдие?

— Говоря за убийство, госпожице Гамлин. — Гласът му прозвуча остро, но в очите му се четеше съчувствие към момичето в зелено сари.

— Убийство! Не е възможно! — лицето й се издължи; тя цялата трепереше. Хедър се спусна напред и обгърна с мощното си тяло момичето.

— Не е, разбира се — презрително подхвърли Андрю. — Изобщо не съм го доближавал. Не мога да се съглася, че понеже няма как да лепнете убийството на Гамлин, се опитвате да натопите мен. Като начало, какъв мотив имам аз?

— Комбинация от причини и не на последно място отмъщение. От малкото истини, които ми казахте в служебния ми кабинет, е, че с вашия чичо ви е свързвала искрена и трайна връзка. Не се съмнявам, че сте поддържали кореспонденция — както твърдите. Но и нещо повече — били сте наясно с целия план и че неочаквано нещата са се объркали. Защо виждате в лицето на Крейги убиеца на чичо ви? Крадците са се скарали, така ли?

— Няма никакви крадци, които да се скарат. Поне що се отнася до Джим. В едно от писмата си ми съобщи, че човекът, който ръководел всичко тук, се е вманиачил на тема религиозност. На всички ни е известно как подобни неща се обръщат понякога. Маса такива религиозни откачалки твърдят, че Всевишният им е вменил да се отърват от всички проститутки, да привличат малки момчета или възрастни инвалиди. — Замълча колкото да запали цигара. Хедър започна кашля и да размахва ръка пред лицето си, за да прогони задушливия дим.

— И въпреки всичко сте прав относно скарването им. Най-накрая Джим осъзна, че съдружникът му е позьор. Единствено благодарение на усилията на чичо започнали да свалят цените.

— Това бил най-сериозният мотив — прекъсна го Кен. — А кои са останалите?

— Парите — отговори му Барнаби, — както в повечето случаи. На първо място е стоял въпросът на кого да бъде оставена тази къща. Ни най-малко не се съмнявам, че господин Андрю Картър, като пряк наследник на Джим Картър, е убеден в правото си да я получи. — Инспекторът замълча с надежда репликата му да предизвика отговор, но отговор не последва. — Идва ред и на прочутия попечителски фонд. Госпожица Гамлин е готова да се отърве от него. Картър е в трудно положение. От първия миг на престоя си тук я следва по петите и въпреки това не се стига до траен ангажимент, а за звън на сватбени камбани изобщо не става дума. Не е изключено под влияние на Крейги тя да мисли по-скоро за живот в усамотение или дори в безбрачие. Още една причина той да бъде отстранен.

— Просто се влюбих. — Гневният поглед на младия мъж скачаше от Барнаби на Трой. — Не виждате ли колко много я разстроихте с долните си лъжи?

Суами внимателно следеше лицето на Андрю. Не долови и следа от разкаяние. А и защо ли да се разкайва, ако всичко е било лъжа. Изненада се от собствената си реакция на тукашните събития: след първоначалното отчаяние и нежелание да повярва на случващото се, изпита необяснимо спокойствие. Излизаше, че й е напълно безразлично дали Кристофър е бил влюбен в нея. Опита се да извика спомените, моментите, прекарани в плевнята при Калипсо, когато бе толкова щастлива. Видяха й се приятни, но нищо повече. За първи път й се случваше нещата да се срутват пред очите й и тя да не рухва психически. Този факт я озадачи, но и успокои.