Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Господи! Всемогъщи Боже! Не знаеше да се смее ли, да плаче ли. По-добре да си поплаче. Какво друго? Още един живот отлетя заради него. Главният инспектор изпита внезапен срам. В съзнанието му изникнаха сърдитите обвинения на Джойс, че не го слуша, когато му говори, както и епизодът с опита на Трой да разгърне теорията си за мошеника като такъв. Излизаше, че само той е прав. За негов късмет, сержантът бе продължил въпреки забележката на своя началник, защото иначе…

„Кръвоносните ми съдове очевидно се втвърдяват, помисли си Барнаби. Това не ми харесва“. Осъзна, че Мей му говори.

— Разбирах, че не сте готов за по-подробно навлизане в езотеричното познание. Вероятно съм грешала, не знам.

„Разбира се, че не е бил готов, помисли си Трой. Заспал старчок.“ Той виждаше колко нещастен е началникът му, но не изпита никакво съчувствие. Непрестанно му повтаряше да държи съзнанието си отворено и нито за миг да не се чувства доволен. Не можеше да се отрече, че това го подсети и за собствената му вина — твърде дълго отсъства от кабинета и пропусна обаждането на Одри. Ако Барнаби забележи, щеше да се измъкне с обичайното „Как можех да знам?“, което не беше никакво извинение, естествено. Ако шефът се бе отнесъл с по-голямо внимание към показанията на Мей, щяха да спестят много време, а и пари, да не говорим за загиналото момче.

Трой си закопча якето и пристъпи напред, готов за неприятности. Такива обаче нямаше. След не повече от пет минути тримата седяха в колата и пътуваха към управлението. Шофираше Трой. Барнаби и Картър бяха на задната седалка. Последният яростно отрече твърденията на Фелисити, заявявайки, че най-вероятно е имала халюцинации. За никого не беше тайна, че дългите години, прекарани в компанията на алкохола и наркотиците, бяха увредили мозъка на жената.

— Ще проверим лоста за отпечатъци.

— Защо са ви отпечатъци. Държах го, докато бях горе на покрива, вече ви казах. А и го бях носил в стаята си.

— Ако действията ви се свеждат до това, това и ще открият в лабораторията.

Барнаби наблюдаваше лицето на Картър. Не виждаше единствено дързост. Мъжът преметна крак и опря глезен върху коляното на другия крак. Докато се наместваше на седалката, китката му се оголи и проблесна кръглият циферблат, покрит със скъпоценни камъни.

— Откъде го имате?

— Подарък. От несбъднатата ми годеница.

— Тя се отърва.

— Аз също. Кълбо от нерви. Заета е единствено с мисли за душевното си състояние. Може ли да запуша?

— Не точно сега. Любопитен съм дали знаехте, че е в Господарската къща, преди да дойдете тук?

Картър помълча известно време — очевидно премисляше какво би спечелил или загубил с отговора си.

— Преди време чичо ми писа. Беше я разпознал.

— От някоя будистка гравюра, вероятно.

— Не е престъпление да си търсиш богата съпруга. В противен случай половината мъже на този свят ще бъдат прибрани зад решетките.

— Били ли сте някога там?

— Не, разбира се.

През няколкото седмици, предхождащи съдебния процес, на бял свят излязоха още доста подробности за чичото и племенника Картър. Изправен пред факти, които преди това отхвърляше с възмущение, и следвайки съветите на адвоката, който си купи благодарение продажбата на часовника, Андрю се призна за виновен за убийството на Артър Крейги. Призна също, че идеята осенила чичо му, когато случайно гледал телевизионно предаване за някакъв невероятно дебел гуру от Съединените щати. Посетил своя отдавнашен партньор от затвора в Олбани с предложението след време да организират такава машина за печелене на пари и в родината. Речено-сторено. Чичо и племенник подготвили и доста неща, та като най-близък роднина обвиняемият да наследи цялото имущество.

В съдебната зала Алдрю — отслабнал, с хлътнали страни и трогателен поглед — призна, че в нощта на убийството най-накрая разкрил самоличността си пред Крейги и помолил да получи поне малка част от полагаемото му се наследство от своя чичо. Крейги направо се изсмял в лицето му.

Адвокатът на защитата, блестящият Джералд Малой-Малой, обстойно изложи в заключителната си пледоария безконечна поредица от мошеничества и лъжи, замислени и осъществени от обвиняемия. Никой повече не се съмняваше кой е убиецът на Крейги, но всички неволно се питаха как така досега не са усетили лъжеца.

Отпадна обвинението за предумишлено убийство на Тимъти Джъстин Райли. До голяма степен това се дължеше и на дългите години лечение, на което е била подложена главната свидетелка Фелисити Гамлин преди събитията. Като се прибави и взетото приспивателно няколко часа преди да види Картър пред стаята на Райли, тя се оказа ненадеждна свидетелка. Без никакви затруднения адвокатът я разплака само за няколко минути. Размазаните отпечатъци по железния лост доказаха единствено, че и двамата — и жертвата, и евентуалният убиец — са го държали в ръце. Адвокатът успя да докаже още, че жертвата неколкократно е имала агресивно поведение. Райли бе станал причина за смъртта на чичото на обвиняемия и се бе опитал да нападне и самия обвиняем (в този момент железният лост бе изваден и показан).