Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Никой, с изключение на Андрю Картър не знаеше защо Тим е трябвало да умре. Най-вероятната причина бе, че бързайки с останалите към гърчещата се на пода Мей, младежът се е отделил от любимия си Учител, но насред пътя е усетил какво всъщност става; тогава се извръща, за да се върне при Крейги, и погледът му попада на Андрю в момента, в който той замахва с ножа. Което не е останало скрито и за Андрю.

Осъдиха Картър на осем години затвор, от които той излежа шест и половина. Оставил известна сума от продажбата на часовника в ръцете на сръчен инвестиционен анализатор, при излизането си от затвора той разполагаше с доста пари. Няколко седмици по-късно, прибрал авоарите си на сигурно място в специален колан под дрехите, той напусна страната.

Известно време обикаля Европа и си поживя на воля, но в Марсилия се забърка в някакви неприятности и бе принуден да се изнесе по най-бързия възможен начин оттам. Отскочи до Америка и избра да кацне в Сан Диего, привлечен от прозвището на щата — слънчевия щат. Нае кола и пое нагоре по крайбрежието. Откриха колата му в предградията на Сосолито. Вътре намериха пребития до смърт Андрю — бяха му задигнали и всичките пари. Следствието стигна до двама мафиоти, предрешавали се като шамани на Новата ера.

Силви Гамлин напусна Господарската къща няколко дни след разрешаването на случая, отказвайки на майка си да вземе ключовете от къщата им в Лондон, и се нанесе да живее в малък хотел във Виктория. Там прекара повече от месец — излизаше само за да хапне нещо.

Разкритията за Артър Крейги, както продължаваше да го нарича в мислите си, я потресоха. Вече не можеше да гледа на наученото от него по онзи безкритичен начин, затова изпитваше двойно по-голяма загуба. С течение на времето нещата започнаха да се наместват в съзнанието й и тя прозря простата истина, че невинаги личността на проповедника е свързана с идеите, които проповядва. Стигна до заключението, че Учителя бе прав в едно: за нея е добре да потърси изява в някоя духовна дисциплина.

Тъкмо тогава получи писмо от Уилоуби Грийторекс — молеше я да го посети, за да поговорят. Откликна с известна неохота, защото никак не й се слушаше лекция на тема как най-разумно да оползотвори парите от попечителския си фонд. Оказа се, че я викат, за да й прочетат завещанието на баща й. Както беше повтарял многократно, Гай бе оставил всичко на дъщеря си. Неизвестно защо, тя се изненада, но много по-голям сюрприз за нея представляваше пликът, връчен й от адвокат, преди да напусне кабинета му. Баща й бе поръчал да й го предадат само ако нещо се случи с него.

Разгледа съдържанието му едва когато се прибра в хотела си. Изумиха я снимките и билетите от посещения на различни представления с нея, една къдрица от времето, когато косата й стигаше до кръста, нейни рисунки. Не беше допускала, че този груб и нетърпим човек, какъвто беше нейният баща, е имал сетива за такива малки сантиментални спомени. В големия кафяв плик намери и друг — малък запечатан плик с нейното име. Съдържаше писмо, с което той й искаше прошка. Не само това, беше си дал ясна сметка, че когато го няма на този свят, тя ще погледне по-спокойно на неговите несръчни опити да се доближи до нея и ще му прости, задето я е дразнел толкова много. Защото, както сам признаваше, го водело единствено желанието да е щастлива. Тя била едничката му, макар и незаслужена радост в живота му, а той ще остане завинаги нейният предан баща.

Силви дълго гледа листа. Как успя да затвори така плътно сърцето си за този човек? Какво толкова по-различно от другите родители бе направил той? И защо така категорично тя бе отхвърлила мисълта, че е нормален човек като всички останали? Собствените й заключения я накараха да се почувства двойно по-нещастна.

Реши да излезе да се разходи по улиците. Спря в обществена градинка и поседя на една пейка, упражнявайки дишането си, както я бяха учили. Този път резултат нямаше.

Отново тръгна по улиците. По едно време си даде сметка, че доста дълго се върти в кръг, и спря, но едва сега се сети да прочете: „Еклестън Скуеър“ 58. На вратата имаше табела „Будистко общество“. След кратко колебание натисна звънеца. От този ден нататък започна да посещава редовно сградата, четеше в библиотеката, но в повечето случаи си почиваше, потънала в мълчание.

Постепенно се включи в часовете по обща медитация, които се провеждаха в събота, после започна да помага като доброволка в работата на една монахиня — сестра Танисара; дори посети с нея будисткия манастир „Амаравати“, недалеч от Грейт Гадестен. След няколко такива посещения си купи малка къща в съседство с манастира. Участваше в дейностите с посетителите, работеше в градината и при всяка възможност разговаряше със сестра Танисара. Не след дълго започна да усеща как се освобождава от чувството си на вина. На мястото на раната, в която се бе превърнал мозъкът й, постепенно се появиха спокойствие и бистрота. Дори й хрумна мисълта да посети майка си. Почти не се сещаше за Андрю Картър.