Фридрих Незнански - Платинената карта

— Тревожни, казвате.

Портиерът кимна.

— Тъй вярно. Докато седяха и чакаха, през цялото време тихо си шептяха. Май спореха за нещо. А когато мистър Плат влезе, и двамата скочиха от фотьойлите, като че ли бе настанало явлението на Исуса Христа.

— Той учтиво ли ги посрещна?

— Да. Усмихна се, подаде ръка и на двамата господа, извини се за закъснението си. След това влязоха в асансьора и се качиха при мистър Плат.

— Много ли се забавиха?

Портиерът намръщи чело.

— Час или два. И двамата на излизане бяха доволни. Очевидно мистър Плат им бе казал нещо, което доста ги беше зарадвало. Светлокосият дори потриваше ръце — тоест това, на което се е надявал, е станало.

— Това ли е всичко, което си спомняте?

Слабичкият портиер изпъна ръце по кантовете на панталона и кимна.

— Тъй вярно. Това е всичко.

— Отлично. — Турецки повдигна ръка и погледна часовника си. — Кога свършвате работа?

— След два и половина часа — отвърна портиерът.

— Бихте ли могли да се отбиете в следствения отдел на Главна прокуратура, за да съставим фоторобот на тези господа?

Портиерът отново погледна към дебелия управител. Той сви рамене.

— Какво пък — рече портиерът. — Щом се налага, ще намина.

Турецки извади от портфейла си визитка и я подаде на хилавия портиер.

— Обадете ми се, преди да дойдете. Ще ви обясня как по-лесно да ме намерите.

Портиерът прибра визитката в джоба си. Турецки се вгледа в мрачното му, сухо лице с неизразителни сини очи щеше да е прекрасен страж в средновековна тъмница и се усмихна.

— Между другото — попита Турецки. — Защо непрекъснато употребявате „тъй вярно“? Да не би преди да сте били военен?

— Тъй вярно — рапортува портиерът. — Бившият прапоршчик Свиридов.

— Какво ви домъкна в този хотел?

Портиерът се замисли за секунда, а след това философски изрече:

— Явно съдбата го е пожелала.

Разговаряха с Меркулов в края на деня. Константин Дмитриевич бе строг и ироничен. Общо взето, както винаги. Той погледна насмешливо измъчения Турецки, прекара длан по посивялата си коса и попита:

— Е, господин „тежкар“, какво успяхте да научите?

Турецки извади от чантата си няколко листа, скрепени с кламер, и ги сложи на бюрото.

— Това е експертизата. Рибата, която господин Плат благоволил да похапне, е съдържала отрова. Ако те интересува каква точно, можеш да прелистиш тия документчета. Там всичко е подредено по лавичките, само дето няма химическите им формули.

Меркулов взе експертизите, нахлузи очилата си и набързо ги прегледа.

— Хм… Интересно. — Той свали отново очилата и ги постави върху бюрото. — А какво става с оня… Как беше…?

— Марат Соколов? — Турецки мрачно се усмихна. — Изчезна, готвачът му с готвач. Като риба във водата. Живеел е сам. Ни жена, ни дете, ни коте. Няма роднини. Съседите му от етажа казват, че понякога са го срещали на входа, но не знаят нищо за личния му живот. Колегите му в ресторанта казват, че е бил отличен работник. По време на двете години работа в ресторанта не е закъснял нито веднъж, никой не се оплаквал от него. В книгата за отзиви на ресторанта по повод неговите бъркочи има само хвалебствия. Господин Соколов е бил много добър по рибните блюда.

Меркулов погледна заключението на експерта още веднъж и мрачно каза:

— Трябва ли от това да следва, че нашият Марат Соколов не е влизал в никакви подозрителни връзки?

— Чист е като кристал — потвърди Турецки.

— Как келнерите не са се учудили, че сам се е захванал да поднася храната на мистър Плат?

— Не е било странно. Това е обичайна практика при тях. Главният готвач често обслужва най-добрите клиенти. Келнерите не за пръв път са сервирали на мистър Плат и, разбира се, чудесно са знаели кой е той.

— Тъй, тъй… — Меркулов отново надяна очилата си и пак прегледа експертизите, като че ли се надяваше да намери в тях отговора на всички загадки. Обаче отговора го нямаше там. Меркулов въздъхна, свали очилата и замислено започна да почуква с тях по бюрото. — А какво имаме относно мотивите на убийството? — попита той.

— Трудно е да се определят някакви мотиви. Плат беше крупна личност в международния бизнес. Разбираемо е, че ще се намерят стотици, ако не и хиляди хора, които са имали нещо против него. — Турецки погледна потропващите по бюрото очила и добави: — Да се качиш на такива височини е възможно само ако стъпваш върху главите на останалите.

— Най-лесната работа — додаде Меркулов. — Интересното е дали са го очистили наши бандюги, или са си напъхали ръчичките вносни гастрольори?