Фридрих Незнански - Платинената карта

Александър Борисович вдигна бутилката с шампанско и след като се потруди няколко секунди върху тапата, наля шумолящата, пенлива и благоуханна напитка във високите чаши.

Обаче Ирина не беше готова да се укроти.

— Всичко това не ми харесва — подозрително изрече тя.

— Всичко това? — въпросително каза Турецки, посочвайки с жест отрупаната маса.

— Не говоря за храната, а за самия пир. Имам чувството, че нещо ме будалкаш. Или се опитваш да притъпиш бдителността ми. Шурик, кажи ми честно, случило ли се е нещо? Да не би да те изпращат в дългосрочна командировка?

— Успокой се, ангелче мое — меко отвърна Турецки. — Никъде не ме пращат. Обещавам, че от днес нататък редовно ще ти организирам по един такъв мъничък пир.

— Редовно? Веднъж годишно или повече?

Турецки поклати глава отрицателно.

— Нее…

— Още по-често?

Той кимна.

— Аха…

Ирина взе чашата с шампанско, премести се от масата на дивана, усмихна се и прегърна с гъвкавите си тънки ръце шията на мъжа си.

— Радост си ми ти…

— Не е вярно — възрази Турецки. — Ти си моята радост. А аз съм само едно лайно, което ти вгорчава живота.

— Глупчо. — Ирина нежно целуна мъжа си по бузата. Може и да не ми повярваш, но от тебе съм виждала не само гадории. Понякога ми е било страхотно, че и още по-добре да прекарвам времето си единствено с теб.

— Нима? — престорено се учуди Турецки.

Ирина кимна.

— Да.

— Вероятно в моментите, когато съм спал с лице, озъбено към стената.

— И в тези моменти също.

— Тогава нека пием за това, че в нашия съвместен живот ще има все повече радостни моменти! — провъзгласи Турецки.

— Хайде!

Те се чукнаха и отпиха от чашите си.

— Е, как е? — попита Турецки.

— Страхотно — каза Ирина и целуна мъжа си по устните. — Хубаво е, че Нинка е при баба си, нали?

— Да не си мислиш, че тя можеше да ни попречи?

Очите на Ирина заблестяха.

— Зависи как възнамеряваш да продължиш тази вечер — каза тя с нисък, гръден глас.

Турецки изгледа жена си и хищно присви очи.

— Тази вечер се каня да те изям! — заплашително измърка той.

Ирина наклони глава към лицето на мъжа си и се усмихна.

— Звучи обещаващо — промълви тихо тя. — А не те ли е страх, че може да се задавиш?

Без да сваля от жена си влюбен поглед, той леко поклати глава.

— Ами! Я виж какви са ми остри зъбите!

— Леле, колко сме страшни — прошепна Ирина.

Тя остави чашата си с шампанско върху масата. И в този многообещаващ за Александър Борисович момент телефонът иззвъня.

— Я върви на майната си! — каза Турецки, сграбчил в прегръдките си своята жена.

Ирина поклати глава.

— Ами ако е Нинка?

Тя се измъкна и тръгна към телефона.

— Да, моля. — Лицето на Ирина помрачня. — Добре, сега ще го извикам. — Тя погледна хладно към Турецки и каза: — За тебе е.

Псувайки наум, Александър Борисович взе слушалката. Най-лошите му очаквания се сбъднаха — обаждаше се Меркулов.

— Здрасти, Саня, отдавна не сме се виждали…

— Да бе — изръмжа Турецки. — Отпреди три часа.

— Толкова отдавна? Не може да бъде! Както и да е, появи се повод да се срещнем. Не си ли гледал днешните новини?

— Не. Какво е станало?

— Чувал ли си за Лайъм Плат?

— Разбира се. Милиардер и меценат. Влага пари в икономиката на Русия.

— Вече няма да влага — каза Меркулов. — Преди два часа умря.

— Съжалявам много. Аз какво общо имам с това?

— Нищо. Ако не се брои, че ти ще разследваш това дело.

— Мамка му… — Турецки погледна към Ирина. Тя бе по-мрачна от облак. Очите на жена му, допреди малко толкова топли и блестящи, бяха станали студени и неприязнени.

— Значи баровецът е опънал петалата в Москва? — унило промърмори Турецки. — Каква работа е имал тука?

— Трябва ти да разбереш.

— Може ли поне да знам от какво е умрял?

— Прилича на сърдечна криза, ял риба в ресторант, хванал се за гърдите и умрял.

Ирина въздъхна и се извърна към прозореца. В душата на Турецки се смрачи.

— За какъв дявол съм ти притрябвал, ако е било сърдечен пристъп? — нервно попита той.

— Съществува подозрение, че е бил отровен. Главният готвач се е смотал. А точно той е поднесъл рибата. Оперативниците вече са предали за анализ посудата и чашите, които е използвал Плат. Виж, нямам повече време. Изпратих ти кола, идваш в управлението, там ще разбереш за какво точно става дума. Хайде!

Отсреща се чуха кратки сигнали.

Турецки бавно остави слушалката. Ирина го изгледа внимателно и сухо се усмихна.