Фридрих Незнански: Платинената карта

Никита не успя да предприеме нищо повече. Силен удар в челюстта го отхвърли встрани, той рухна върху съседната маса и изгуби съзнание.

Очите на мистър Плат се изцъклиха и той заби лице в чинията с риба.

Когато бодигардът повдигна главата на милиардера от блюдото, веднага разбра, че той вече е мъртъв.

Тази вечер Александър Борисович Турецки бе решил да уреди на жена си малък празник. Сутринта се сети, че напоследък й отделя твърде малко внимание. Тази мисъл не му хрумна току-така. Вече втори ден Ирина практически отказваше да разговаря с него. На всеки негов въпрос тя отвръщаше с „да“ или „не“. Приготви някаква вечеря от идиотските полуфабрикати, които вече няколко дни отлежаваха в хладилника. И след като хапнаха, веднага се прибра в спалнята.

Разбрал, че с жена му не всичко е наред, Александър Борисович набързо си взе душ, обръсна се, освежи се с одеколон и след десетина минути се изправи пред очите на любимата си съпруга в цялото си мъжко великолепие.

Но жена му вече бе заспала.

На сутринта, приготвяйки се за работа, тя продължаваше да се държи извънредно странно. Мълчеше, мръщеше се и когато Турецки директно я попита за причините, предизвикващи странното й поведение, тя отвърна:

— Като живееш с вълци, ще виеш по вълчи.

И отиде на работа.

Загадъчната реплика на жена му напълно извади от равновесие Александър Борисович. През целия ден той размишляваше за настъпилите промени, като се опитваше да си припомни с какво би могъл да обиди жена си. Не успя да си спомни нищо подходящо.

Меркулов обаче успя да хвърли светлина върху ситуацията. След като забеляза, че Турецки е в лошо настроение, той шеговито се поинтересува:

— Какво става, мъченико? Ирина пак ли те е заяла, че отделяш малко време за семейството си?

В отговор Турецки студено се усмихна и отвърна:

— Константин Дмитриевич, както знаеш, аз нямам семейни проблеми. Радвам се единствено на тихи семейни удоволствия.

По този начин неприятната тема бе приключена. Обаче от думите на началника в душата му остана някаква мътилка. След като прекара остатъка от работния ден в тягостни размишления (слава богу днес нямаше кой знае какво да се върши), надвечер Турецки реши, че е крайно време да действа.

На връщане от работа той се отби в супермаркета и накупи всякакви вкуснотии — пушено месо, пилешки рулца, сельодчица във винен сос, малко плодове, малко сладкиши, мъничко хайвер и голямо парче свинско месо. След като поразмисли, той добави към всички тия елементи на сладкия живот две бутилки шампанско и бутилка водка (все пак бе длъжен да помисли и за себе си).

Завръщайки се вкъщи, Александър Борисович, без да пророни ни дума на жена си, се упъти към кухнята и се залови за работа. По време на целия час, който Турецки прекара около масата и печката, жена му само веднъж се мярна на вратата на кухнята. Появи се, изгледа смаяно произвола, който се извършваше в нейната епархия, усмихна се и се оттегли в хола.

И ето че часът на разплатата настъпи. Александър Ворисович тържествено положи върху масата блюдото със свинско, задушено с горчица. Към основното ястие той добави още няколко чинийки с доста апетитни нещица. А след това шампанското и водката.

Турецки седна срещу Ирина, прекара длан по изпотеното си от нечовешките усилия чело и рече:

— Уфф…

— Тъй де — отвърна Ирина и насмешливо присви очи. — И какво трябва да означава всичко това? Да не са те повишили в службата?

Турецки поклати глава.

— Не.

— Или са те уволнили?

Александър Борисович се ухили.

Ирина замислено набръчка чело.

— Плашиш ме, Турецки. Мисля, че изредих всички възможни радостни събития. Какво още би могло да се случи?

— Нищо — отвърна Александър Борисович. — Просто се сетих, че отдавна не сме сядали така с тебе… кротко, по семейному.

— Ама какво ти става? — плесна с ръце Ирина. — Да не би това да ти е липсвало?

— Не си струва да ме иронизираш — спокойно рече Турецки. — Помниш ли колко обичахме на млади години да се заседаваме така? Тогава ти не харесваше ресторантите и кафенетата. Казваше, че нищо на този свят не е по-вкусно от онова, което е сготвил любимият ти мъж. Да не би оттогава вкусът ти да се е променил толкова много?

Ирина печално въздъхна.

— Не, вкусът ми изобщо не се е променил. Мъжът ми се промени — там е бедата.

— В такъв случай смятай тази вечер за едно малко пътешествие в миналото!