Фридрих Незнански - Платинената карта

— Мда, неприятна история. — Плат отправи към преводача съчувствен поглед и внезапно в главата му се появи великолепна идея. — Колко не ви достигат? — попита той.

— Какво колко? — не разбра Никита.

— Пари — каза Плат.

— За жилището?

— Да. — Плат направи нетърпелив жест с ръка. — Отговаряйте по-живо — докато съм в добро настроение.

Никита пресметна наум и каза:

— Ами някъде около двадесет хиляди.

— Само толкова? — усмихна се Плат покровителствено, след което извади от джоба си чекова книжка и златна писалка. — Ще приемете ли чек, или държите да бъде в брой? — запита той стреснатия преводач.

Никита смаяно се втренчи в него.

— Май нещо не разбирам… Мистър Плат, да не би да искате да ми дадете пари за жилище?

— Бавно схващате, приятелю. Ако и в банката сте се държали така, не е никак чудно, че са ви отказали кредит. Добре, пиша ви чек за двадесет хиляди. Мисля, че няма да е особен проблем да ги превърнете в налични.

Мистър Плат със замах подписа чека с едрия си почерк и го подаде на преводача.

— Ето, вземете!

Обаче Никита не бързаше да приеме благодеянието. Може би защото не вярваше на очите и ушите си (вътрешно Плат се забавляваше с този факт), а може би в него изведнъж се обади гордостта. (Това щеше да е по-лошото, защото господин Плат не обичаше да си има работа с горделивци. Защо? Ами защото гордостта и бизнесът са несъвместими неща. Гордият не прави компромиси, докато деловото партньорство изцяло се състои от взаимни отстъпки.)

Мургавата ръка на магната, стискаща чека, увисна във въздуха. Паузата стана твърде двусмислена и Плат се намръщи.

— Но какво ви става? — строго изрече той. — Вземайте!

Преводачът поклати глава.

— Не мога да го взема.

— Защо? — учуди се Плат, навъсвайки прошарените си вежди.

Никита погледна чека, преглътна слюнката си и каза:

— Честно казано, аз… Не знам кога ще мога да ви върна тези пари.

Ето каква била работата. Мистър Плат снизходително се усмихна.

— Я стига! Смятайте, че е подарък от мен. Не наближава ли рожденият ви ден?

— След месец и половина е — вяло отвърна преводачът.

— Тогава приемете, че съм ви направил подарък за рождения ден. Ако това ще успокои съвестта ви, бихте могли да се възползвате от тези пари след месец и половина.

Никита протегна ръка и взе чека — с такава нежност и толкова внимание, сякаш бе направен от най-тънкото и крехко стъкло. Пое го и още малко го задържа в ръката си, като че ли не знаеше какво да прави с подобна скъпоценност.

— Не ви ли се измори ръката? — весело запита мистър Плат.

Никита смутено се усмихна и напъха чека във вътрешния джоб на сакото си.

— Внимавайте да не го загубите — с престорена строгост каза мистър Плат.

Никита леко се изчерви.

— Какво говорите — измърмори той. — По-скоро бих изгубил ръката или крака си, отколкото този чек. — Преводачът помълча, съвзе се и каза с леко треперещ глас: — Благодаря ви, мистър Плат. Наистина ви благодаря. Както от мое име, така и от името на жена ми, на дъщерите ми… Вие сте най-добрият човек на света. Извинете ме, не знам какво повече бих могъл да кажа… Мистър Плат, аз…

Лайъм Плат се намръщи, като че ли искаше да покаже колко не търпи да му пеят дитирамби по повод постъпки, дотолкова незначителни от общочовешка гледна точка.

— Не казвайте нищо — спря той Никита. — „Благодаря“ е напълно достатъчно. Не се обиждайте, приятелю мой, но ненавиждам многословието.

В дълбините на душата си мистър Плат харесваше да слуша благодарствени думи, но като възпитан човек бе възприел за правило да принизява своите заслуги в очите на обществеността, колкото и малобройна да беше тя.

— Може би ще успея някак да ви се отблагодаря? — потиснато попита преводачът.

— За мен е достатъчно и това, че вече имам един приятел повече. Ние сме приятели, Ник, нали?

— Да, мистър Плат.

— Тогава всичко е наред. И стига сме го обсъждали.

Мистър Плат небрежно се прозина, като показа, че нищо необикновено не се е случило и че животът се е върнал в предишното си обичайно русло.

Без да разбира какво би могъл още да каже, преводачът Никита смутено млъкна. Известно време пътуваха мълчаливо. Обаче неразбираемо защо, не след дълго прекрасното настроение на мистър Лайъм Плат започна да се изпарява. „Ако хвърляш по двайсет хилядарки наляво и надясно — говореше му подлият вътрешен глас, — едва ли скоро ще натрупаш нещо.“ А след това добавяше, за да довърши окончателно мистър Плат: „Човечеството не може да бъде облагодетелствано от подаяния. Нужна е изяснена и премислена политика, а не игра на майка Тереза!“