Фридрих Незнански - Платинената карта

— Мм… Тогава може би… — Никита погледна келнера и изрече, сменяйки тона си от нерешителен на уверен: — One beer, please!

— Каква желаете? — вежливо уточни келнерът. — „Будвайзер“, „Холщайн“, „Клинска“? Или нашето марково?

— Вашето марково — съгласи се Никита.

Келнерът кимна и се обърна към Плат.

— Ябълков сок, ако правилно съм разбрал?

— Yes, my friend!

Келнерът учтиво се поклони и се втурна да изпълнява поръчката.

— Още година-две и ще станете напълно цивилизована страна — отбеляза мистър Плат, загледан след отдалечаващия се келнер. След това извърна погледа си към Никита и попита: — Та на какво се бяхме спрели?

— На падежите и склоненията — припомни преводачът на магната.

— А, да. Всъщност…

Мистър Плат се наприказва още десетина минути, наслаждавайки се на великолепната си дикция и на това, че мислите му текат толкова гладко и свободно. Никита не споделяше напълно възторзите на милиардера, но предпочиташе да не го прекъсва.

Рибата и двете високи чаши с бяло вино бяха донесени не от келнера, а от самия главен готвач, ниско слабовато човече с перчемче черна коса и угодническа усмивка върху тънките устни. Той подреди чиниите и чашите върху масата и услужливо се усмихна.

— Това е подарък от заведението, мистър Плат.

Никита преведе казаното от главния готвач.

— Подарък? — повдигна вежди милиардерът. (Рядко някой правеше подаръци на мистър Плат, затова той се отнасяше към подобни прояви на гостоприемство с голямо подозрение.) — Поради какви заслуги? Аз да не съм кинозвезда?

— Вие сте наш редовен клиент — без изобщо да се смути, отвърна главният готвач. — При това един от най-добрите. Това просто е знак на уважение. Моля ви, не ми отказвайте!

Мистър Плат щеше да се възпротиви, но рибата така примамливо благоухаеше, а усмивката на главния готвач бе дотолкова предразполагаща, че той само въздъхна и разтвори ръце.

— Добър апетит! — пожела главният готвач, обърна се и се отдалечи.

Милиардерът внимателно огледа рибата, сякаш искаше да открие нещо нередно. Обаче тя изглеждаше прекрасно.

— Мислите, че са ни пробутали залежала стока? — усмихна се Никита.

В отговор мистър Плат измърмори нещо неразбираемо.

— Както виждате, мистър Плат — със същата подигравателна усмивка продължи Никита, забелязвайки как бузите на милиардера поруменяха, — вие не сте единственият, който умее да прави подаръци.

Милиардерът въздъхна.

— Нда… вярно. И все пак… По дяволите, едва сега разбирам вашето смущение, Ник. Оказва се, че ако искаш да объркаш някого, трябва да му направиш някакво добро.

Преводачът кимна утвърдително.

— Абсолютно вярно наблюдение.

— Какво пък — мистър Плат отново заговори уверено и делово. — Да започваме. Нека проверим дали не ни е пробутал някаква гадория. Как беше на руски? Гювеч? Аванта?

— Точно така. Руснаците твърдят, че когато те черпят, даже оцетът е сладък.

Мистър Плат се разсмя. След това преводачът и милиардерът разгънаха върху коленете си салфетките и хванаха ножовете и вилиците.

— Ммм… — поклащаше глава Плат, похапвайки от рибата, премрежил очи от удоволствие. — Божествено! Направо божествено! Харесва ли ви рибата, Ник?

— Много е вкусна — увери го Никита. — Наистина! Никога не съм ял нещо по-вкусно!

— Нали ви казвах! — Лицето на Плат сияеше, в очите му проблясваха лукави пламъчета. — И не забравяйте виното, Ник. Бялото вино подчертава вкуса на рибата.

Никита изобщо не го пренебрегваше. Той лакомо ядеше риба, без и за секунда да забравя, че във вътрешния джоб на сакото му лежи чек за двадесет хиляди долара. Нямаше търпение работният му ден да свърши по-бързо (в шест часа мистър Плат трябваше да се отправи към деловата си среща и Никита щеше да бъде сменен от друг преводач), след което да се отбие в банката и да осребри въжделената сума. Никита си представи как ще се зарадва жена му и устните му произволно се разтвориха в широка, глуповата усмивка.

Плат се изкикоти.

— Ник, забелязвам, че рибата наистина ви харесва. Нищо чудно. Преди време и аз…

Внезапно милиардерът млъкна. Лицето му побледня и се издължи. Той хрипкаво пое въздух и вкопчи ръце в гърлото си.

— Какво ви е? — недоумяващо попита Никита, без да разбере дали Плат наистина се чувства зле или просто му прави номера.

От гърлото на мистър Плат се изтръгна спазматично хриптене.

Без да мисли и секунда повече, Никита скочи от стола си, заобиколи тичешком масата, пъхна ръце под мишниците на мистър Плат и рязко натисна слънчевия му сплит. (Беше го виждал в някакъв филм — така спасиха един, задавил се с костилка от вишна.) Този път това обаче не помогна. Мистър Плат продължаваше да хърка, драскайки по пода с краката си, обути със скъпи лачени мокасини.