Фридрих Незнански: Отписаният

Погледнах часовника. Беше точно два и двайсет. Той ме изпрати до вратата.

— Сигурно ви смути вицът ми, нали? Имам такъв лош навик, нищо не мога да направя. Проверявам дали посетителите имат чувство за хумор. За да знам как да разговарям по-нататък с тях. Вие издържахте с отличен изпитанието. Имате чудесна препоръка. Но не пречи да се провери още веднъж.

Трябваше да повдигна рамене, преди да усетя потната му ръка за довиждане. Как да изразя по друг начин, че съм поласкан?

— Още ли не познавате помощника на Генадий Матвеевич — Серьожа Горюнов? — попита на вратата той. — Много интелигентен младеж. Изобщо аз обичам да колекционирам интересни хора. Смятайте, че от днес сте в колекцията ми!

Той се засмя и ме потупа вече свойски по рамото.

Тогава се наложи да прекратя делото. Поради недоказаност. Не, всичко беше доказано за старите коли. Потвърди се и за транспортните самолети, които нощем се приземяват на Чкаловското летище със скъпоценния си товар. А къде са отишли комисионите — това вече не сме изяснявали.

Получи се писмо от главния прокурор с указание да се даде пълен отбой по делото. Вилата е построена със законни средства, получени на кредит — и точка. Който мисли по друг начин, е глупак.

И ето че сега ще трябва да се мъкна на скапаната вила на този Тягунов, така ли? Представете си, сега е в отпуска. Вижте ме, изморен съм от проблемите на военното строителство и провежданите в армията реформи. Противно ми е да ходя там. Но щом Меркулов, нашият зам.-главен по следствието, е наредил…

Но не се наложи да ходя на скапаната вила. Пак се обади познатият ми вече помощник на Тягунов.

Отбелязах си, че това обаждане е съвсем уместно. Тъкмо привършвах със закуската.

— Двамата с Генадий Матвеевич се посъветвахме и решихме, че не си заслужава да ви безпокоим в такова време, пък и петък е.

Погледнах през прозореца. Ръмеше противен дъждец.

— Кога е срещата? — попитах на свой ред. — За понеделник ли я отлагаме?

— Работата не търпи отлагане — въздъхна Горюнов.

— А защо избрахте точно мен? Има и други колеги.

— Имате чудесни препоръки. Казват, че всичко можете. И господин Саврански отбеляза специално чувството ви за хумор.

— Не мога всичко — промърморих аз. — Например не успях да пратя в дранголника вашия шеф.

— А много ли ви се искаше? — поинтересува се той.

— Крадецът трябва да лежи в затвора! — напомних му нравствената аксиома, толкова харесвана от прогресивната общественост, че никой не бърза да я изпълнява, за да не се позори.

— И аз щях да го пратя в затвора! — отсече изведнъж Горюнов. — Много ми досажда. И при условие че заема неговото място.

Подсвирнах от изненада. Браво на него, добър помощник си има генерал-полковникът.

— Какво по-конкретно предлагате? — поинтересувах се аз.

— Защо не се срещнем двамата, на четири очи? — предложи Горюнов. — В неофициалната обстановка на някой нощен клуб. По ваш избор. Само да не е във вашата прокуратура. Имам време за там.

— А има ли за какво? — полюбопитствах.

— Чувства се професионалистът — засмя се той. — Та какво казвате за нощния клуб?

— Нощем спя — отвърнах.

— И водите разпити — добави той. — Или дебнете в засада. Пфу! А аз ви предлагам нощен клуб, музика, голи мадами и специално да отбележа, плащам ви.

— Купувате ли ме?

— Само пресмятам каква ще е цената — продължаваше да бръщолеви той. — А вие сте неподкупен, така ли? И затова прекратихте делото на шефа съвсем безплатно. Нали?

— Шегаджия — въздъхнах аз.

— Предлагам за трети път — изведнъж стана сериозен. — Срещаме се в неофициална обстановка. Разговорът ще бъде без протокол. Възприемете го като частно дело, за което ще ви платят добре. Или не ви падат допълнителни доходи?

— Не! — отсякох. — Само заплатата.

В края на краищата се разбрахме да се срещнем край жилището му, макар това да е нарушение на съдебно-процесуалния кодекс. Затворих и се опитах да разбера защо от самото начало ми се стори толкова неприятен. Да не е завист? Аз не съм толкова освободен. Или не мога да си го позволя? Трябва да се анализира. Да вземем пак банкера Саврански. Той е по-възрастен от мен, а е толкова отракан. Някак несериозен. Или това е маска? Зад която се крие нещо друго. Всъщност те ме изучаваха. Проверяваха ме дали ставам. До утре мога да им се сърдя, да подозирам, че искат да ме преметнат, но трябва да се сърдя на себе си. Сега е тяхното време — на младите, дето рано си показват рогата. Те са освободени и разкрепостени. За нас остава да скърцаме със зъби и да устояваме на съблазните им.