Фридрих Незнански - Първата версия

Френският „Либерасион“, съобщавайки за гибелта на един от най-известните американци през последното десетилетие, информира читателите си за това, че президентът на Франция Франсоа Митеран е изпратил съболезнователна телеграма на близките на загиналия.

Немският „Ди Велт“ окачестви като нелишени от основания слуховете за набелязана среща между Норман Кларк, известен още по съветско време с близките си отношения с управляващата върхушка на СССР, с президента на Русия.

„Дейли Мирър“ писа със свойствения си тон и любов към точните подробности:

„Кларк е мъртъв. Империята е разорена. Ще ни липсва този забележителен и уважаван от нас конкурент. Милиардите на Кларк се оказаха сапунени мехури, отнесени в небитието при един силен порив на вятъра. Трябва да се отдаде дължимото на смелостта и предприемчивостта на Кларк, който след като веднъж изгуби контрола над създадената от него «Кларк Къмпани», не само че си го върна, но и разшири бизнеса, присъединявайки към печатните средства за информация и няколко телевизионни компании в различни страни. Но този път няма кой да спасява разпадащия се бизнес. Многобройните представители на семейството на Кларк отказват коментар. Само най-малкият син Роджър Кларк, собственик на нефтена компания в Далас, заяви, че естествено му е мъчно за баща му, семейството им е понесло тежка загуба, но никой от неговите членове не е сериозно развълнуван от паричните щети и вероятния банкрут, тъй като отдавна никой от тях не работи в компаниите на баща им. Също никой от тях не е разчитал на наследство, тъй като Кларк заявил много отдавна и съвсем официално, че няма да остави наследство на децата си, понеже винаги е смятал получаването на голямо наследство за фактор, унищожаващ деловата инициатива на следващото поколение.“

Руските демократични вестници реагираха удивително еднообразно. Създаваше се впечатлението, че всички те, като в доброто старо време, са се вслушали в мекия, но безпрекословен глас, разнасящ се в слушалката на телефона, на чиято шайба по-рано бе гербът на СССР.

От останалите се отличаваше само „Московски комсомолец“, който, както винаги, без да подбира изразите, разказа на читателите си за трагедията в Черно море:

„Норман Кларк е известен в Русия най-вече като главният западен издател на съветските генерални секретари и с това, че издаваше в Америка разкошния журнал на Културния фонд «Възраждане». Сега управителите и оберкелнерите на «Метропол», където Кларк обикновено отсядаше, могат да си отдъхнат, избавени от безкрайните капризи и претенции на разглезения клиент, а също и от наистина царските бакшиши, които той раздаваше наляво и надясно. «Метропол» все пак имаха късмет. Веднъж, минавайки транзит през Лисабон, екстравагантният Кларк се скарал с персонала и управителя на хотел «Риц» и бил принуден да напусне апартамента. Преди това обаче намерил някакъв биологически институт в Лисабон, откъдето купил кутийка охранени лабораторни бълхи. Напускайки «Риц», той изпразнил кутийката в асансьорната шахта. На сутринта администрацията на хотела била принудена да евакуира гостите до един.“

Вестник „Днес“, деликатно въздържайки се от политически оценки на случилото се, помести информацията за гибелта на Кларк в рубриката „Произшествия“, където обикновено съобщаваше за криминално разчистване на сметки, убийства на банкери и авторитетни личности от престъпния свят, пожари и катастрофи. Затова пък публикува на четвърт страница материал от своя кореспондент Пьотър Зотов, който бе отишъл в Севастопол и дори поразпитал няколко свидетели. Мнението на кореспондента на „Днес“ се свеждаше до това, че става дума за съвсем обикновено криминално убийство, свързано с факта, че в последно време „приятелят“ на Русия Норман Кларк бе пряко ангажиран с търговията с оръжие и доставянето му в горещите точки на бившия СССР и на двете враждуващи страни. Пьотър Зотов, позовавайки се на анонимен представител на щаба на Черноморския флот, изказваше предположението, че в този трагичен за него ден съдбата на Норман Кларк се е пресякла прекалено рязко с интересите на определени кръгове от Министерството на отбраната и военнопромишления комплекс, опитващи се в последно време да монополизират целия оръжеен пазар в рамките на бившия СССР и съседните държави. Впрочем Зотов не настояваше, че това е правилната версия. Той обаче изразяваше определена увереност в криминалната основа на тайнственото морско произшествие.