Фридрих Незнански - Първата версия

— Спасителите искат хеликоптер и лекар. Сергеев! — викна Непейвода на пристигналия с него мичман, който скучаеше на палубата. — Свържи се с базата, кажи, че аз съм наредил. Открили са матрос от „Глория“ върху надуваем сал. Полумъртъв е, загубил е много кръв. Ако оживее, ще запишем показанията му на брега. Яхтата принадлежи, по-точно принадлежала е, на самия капитан, Норман Кларк. Явно нашите са изловили точно него. Матросът съобщил, че екипажът се е състоял от капитана и шестима души от различни страни. Всички те освен капитана са били на не повече от трийсет, така че по всичко личи, че нашето тяло е именно Кларк. Но не това е най-важното, право ли думам, другарю Иванов? — Иванов кимна и се изчерви. — Оказва се, че си е имало съвсем истинска битка. Рано сутринта към яхтата се приближил неизвестен вертолет, от него слезли трима души, според матроса внушителни и явно добре познати на собственика.

— Предобед заедно ловили риба със същата тази мрежа, после седнали на кърмата на задушевен разговор. После изведнъж започнали да стрелят. Вероятно са били професионалисти в това отношение, не са доубили само един, и то явно защото са го помислили за мъртъв. После се върнал хеликоптерът да ги вземе, между другото е бил зелен, вероятно армейски. Слезлите от него хора бързо изхвърлили труповете зад борда. В бързината не видели матроса, който бил изпълзял зад надуваемия сал. Когато въздушните пратеници отлетели, той се отдалечил със сала, страхувал се, че ще се върнат и ще го довършат. Та така, другарю Иванов! Такива ми ти работи. Капитан-лейтенант, пълен напред! Към базата. Спасителят ще вземе яхтата на буксир. Кръстословиците ще ги решаваме на сушата, нали, пане полковник?

Нито екипажът на Р-275 начело със симпатичния донжуан Сотников, нито екипажът на спасителя под командването на жизнерадостния капитан Сухомлински, нито дори полковник Иванов можеха да си представят каква едра риба са извадили от мрежата. Единствено външно откровеният, а всъщност професионално умеещ да си държи езика зад зъбите майор от специалния отдел на базата на руския Черноморски флот Непейвода си представяше в общи линии мащабите на личността, връзките и положението на милиардера, собственика на вестникарско-издателска империя, простряла пипалата си по всички краища на света, от Аляска до Мелбърн. Норман Кларк притежаваше няколко телевизионни компании, той бе близък с половин дузина президенти на САЩ, няколко арабски крале и шейхове, а също и редица генерални секретари на ЦК на КПСС. Той издаваше нетленните „произведения“ на генералните секретари с разкошни корици и на всички световни езици. Да, не всеки ден Черно море донася подобен улов.

Още същата вечер много вестници по света дадоха кратка информация за случилото се, засега без коментари.

Затова пък на следващия ден горещата новина зае първите страници на вестниците заедно със съобщенията за посещенията на министър-председатели, крале и президенти. Писаха се всякакви неща, някои изразяваха искрено съболезнование, някои тихомълком злорадстваха, но всички като че ли се интересуваха не толкова от смъртта, колкото от историята на живота на американския милиардер, когото журналистите ценяха най-малкото за това, че със своята екстравагантност и непредсказуемост им даваше обилен материал за най-различни рубрики на вестниците им — от финансовата колонка до лекомислената, но обожавана от читателите светска хроника.

Ето какво писа например солидният „Уошингтън Поуст“:

„Гибелта на Норман Кларк, за причината на която се носят толкова много и противоречиви слухове, е голяма загуба не само за националните масмедии, но и лично за президента Клинтън, който изрази дълбоките си съболезнования на семейството на покойния. Дори вечният делови партньор и едновременно конкурент на Кларк Рупърт Мърдок заяви пред нашия кореспондент, че е искрено опечален от гибелта на Кларк, с когото въпреки противоречията са го свързвали топли, приятелски отношения.“

„Файненшъл Таймс“ реагира така:

„Неочакваната и тайнствена гибел на Норман Кларк причини рязко падане на курса на акциите на компанията му. Едрите притежатели на акции поискаха от правителството на Клинтън и финансовото министерство спешна проверка на състоянието на нещата в компаниите, принадлежащи на Кларк. В деловите кръгове се носят слухове за нестабилното финансово положение на корпорацията на Кларк вследствие на неудачни инвестиции в широкомащабни проекти, в това число в Източна Европа и бившия СССР.“