Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Ще се оправя — каза Нина.

— Там е сложена пирамидка със звезда — съобщи Бък. — Той ли е искал така, или другарите са се погрижили? Името е написано с маслена боя, датата на смъртта е сбъркана. Всичко това прави неприятно впечатление.

— Ще му сложим паметник — каза Нина. — Той го заслужава.

— Във всеки случай сега няма смисъл да се появяваш — каза Бък. — Делото, както разбрах, още не е утихнало. Съвсем наскоро е извършена ексхумация, погребали са го за втори път буквално миналата седмица.

— Убийство ли подозират? — напрегнато попита Нина.

— Най-вероятно — кимна Бък. — Защо нищо не ядеш?

— Сита съм — каза Нина. — Приготви ли ми вечерята за двама?

Бък сдъвка залъка си, остави вилицата и каза:

— Все пак бих искал да видя племенницата ти.

— Тя е в колата — каза Нина. — Ако ме изпратиш, ще можеш даже да се запознаеш с нея.

Бък се подсмихна и поклати глава. Той посочи малкия монитор, скрит от посетителите, на който се виждаше точно Аня, седнала в колата на Нина.

— Всичко виждаш бе — усмихна се тя.

Андрей Тверитин бе арестуван в стаята на хотела, където беше отседнал след пристигането си във Воронеж от Баку по настоятелно искане на наркотърговците. Тази акция още отначало си беше чист провал за куриера, защото хората от Баку нямаха клиенти във Воронеж, а и той изобщо не носеше наркотици, а прах за зъби в пластмасови пликчета. Онези тъпанари се бяха стиснали за организирането на нещата и ако същият този Тверитин беше по-предпазлив човек, всичко щеше да се провали още в самото начало.

Затова пък арестът беше организиран от Грязнов просто класически. Отначало пратиха при Тверитин хотелската проститутка Клава, а когато се качи при него, тя „забрави“ да заключи вратата. Оперативните работници влязоха, когато Тверитин вече лежеше под чаршафа както го е майка родила и нетърпеливо подвикваше на туткащата се Клава. Освен праха за зъби намериха у него пистолет, валута и истински наркотик за лична употреба. Документите му бяха на името на гражданин на Руската федерация, което придаваше на задържането известно законно основание.

— Е, гражданино Некрасов — започна Грязнов разпита във Воронеж, — какво ще кажете относно намерените у вас наркотици?

По това време той вече знаеше, че няма наркотици, но се надяваше самият Тверитин да не го знае.

— Стига си ме тормозил, началник — каза Тверитин. — Гледай си делото, пък за останалото ще се погрижи адвокатът ми.

— А кой е вашият адвокат? — попита Грязнов с интерес.

— Бе и аз не знам — безгрижно махна с ръка Тверитин. — Ще намерят някого.

— Искате да кажете, че имате солидни покровители? — попита Грязнов.

— Не са слаби, бъди сигурен — каза Тверитин. — Дай да ти подпиша протокола и да приключваме.

Той се държеше, Грязнов го забеляза, но пък нали все още не знаеше причините за задържането. Влезе експерт-криминалистът и започна да взима отпечатъци от пръстите на Тверитин.

— Това пък защо? — учуди се той.

— Такъв е редът — миролюбиво му обясни Грязнов. — Ами ако изведнъж се окаже, че не си никакъв Некрасов, а отдавна издирван рецидивист. Трябва да се провери.

Той забеляза как Тверитин пребледня за момент, но веднага се овладя и безропотно изпълни всичко необходимо. Разбира се, той беше сигурен, че отпечатъците му са в архива на КГБ и не може да ги има във воронежката милиция.

Криминалистът си свърши работата и си отиде и Грязнов въздъхна тежко.

— Добре — каза той. — Да минем на въпроса, гражданино Некрасов. Документите ви са подправени и това ни кара да се заинтересуваме кой сте всъщност.

— Ами проверете ми пръстчетата — подигравателно каза Тверитин, — те и ще ви отговорят. Или съм издирван рецидивист, или не. Ако не, бъдете така добър да ме оставите на мира.

— Да допуснем, че вече сме ги проверили — каза Грязнов. — И открихме нещо удивително. Че не си никакъв Некрасов, ами един съвсем истински Тверитин Андрей Генадиевич.

Той целият побеля и каза само:

— Искам адвокат.

— Оперативен сътрудник на Краснодарското краево управление на КГБ — добави Грязнов, — уволнен за извършването на редица престъпления, едно от които така и е останало неразкрито.

Тверитин мълчеше и сумтеше.

— Имам предвид убийството на капитан Ратников и членовете на семейството му — завърши Грязнов.

— С-с-скапани копелета! — изсъска Тверитин с ненавист. — Предадоха ме като добитък на заколение!

— Започваш да разбираш — одобри Грязнов. — Това е добър знак. Сега ние с теб, Андрюша, ще заминем за Москва и там ще си продължим разговора, става ли?