Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Радвам се за вас. Вие сигурно всяка неделя ходите да се къпете на морето?

— Да, случва се — промърмори Демьонок. — Но ето защо ви безпокоя, Александър Борисович. Помните ли делото на капитан Ратников?

Оставаше да съм го забравил!

— Да, разбира се, защо?

— Работата е там, че жената на капитан Ратников, Нина, сега е в Москва. Имате ли нещо против да й дам вашия телефон?

Не можах веднага да си спомня каква роля имаше в тази история Нина Ратникова.

— Почакайте — сетих се най-после аз. — Но нали тя е луда!

— Не съвсем. — Демьонок се смути. — Струва ми се, че е съвсем наред. Научи от мен, че продължавате разследването, и много се заинтересува.

— Добре — казах аз. — Нека да ми се обади.

Разменихме още няколко дежурни фрази и той затвори, а аз веднага заспах.

А рано сутринта отново ме събуди телефонът и спокойният глас на Костя Меркулов произнесе:

— Саша, ако това не представлява трудност за теб, ела към седем часа на нашата бензиностанция.

— Добре — веднага започнах да се обличам.

Много ми се спеше, но една среща с Костя, особено при такава конспиративна обстановка, беше изключително ободряващо явление, така че още докато палех колата, бях бодър и свеж, готов за най-резките поврати на съдбата.

Въпреки ранния сутрешен час на бензиностанцията имаше опашка, защото се очакваше ново поскъпване на бензина и хората бързаха да се запасят. Аз също се наредих, извадих залежалото се в жабката криминале и започнах да го препрочитам за десети път, чудейки се на глупостта на следователите. Костя се появи в седем и десет, почука на стъклото и аз му отворих.

— Приятно време, а? — казах аз и му стиснах ръката.

— Да — каза той. — Чудно. Извинявай, че закъснях.

— Някоя престрелка ли те забави? — попитах. — Какво има, Костя, що за конспирация? Пак ли сме в ръцете на Мюлер?

Костя изсумтя и поклати глава.

— Знаеш ли какво научих наскоро? Оказва се, че дейността на нашата президентска комисия е отделен пункт от плана на „Народна воля“. Как ти харесва това?

Помълчах, докато съобразявах.

— Е — попитах накрая, — и отдавна ли работите за „Народна съвест“, Константин Дмитриевич?

— Разбираш ли, това е абсолютна провокация — заговори той възмутено. — А ние се хващаме на всичко като слепи котенца. Вече престанах да разбирам с кого се борим и защо.

— Писмата с предложенията — сетих се аз — ваша работа ли са?

— Какви писма? — не разбра той.

Измъкнах от предния си джоб писмото от СНС и му го подадох. Той го прочете, усмихна се криво и поклати глава.

— Нашите орли — каза той. — Както разбираш, нямам нищо общо с това.

— Извика ме, за да ми поплачеш на рамото ли?

— Извиках те, за да те запозная със състоянието на нещата. Тази „Народна воля“ се оказа далеч не това, което си мислехме. Това е проект за управляване на общественото съзнание, няма съмнение, но направлението му съвсем не е реваншистко. В началните си фази този проект е бил разработван в най-добрите западни изследователски центрове.

— Значи да прекратим следствието по всички дела? — попитах аз.

— В ръководството на проекта се сменя вече трето поколение — вдъхновено продължаваше Костя. — А всичко е започнало още по идея на другаря Андропов. Знаеш ли кой е основният проблем, пред който е изправено човечеството?

— Да не полудее — предположих аз.

— Разумните потребности — каза Костя. — Необходимо ни е общество с разумни потребности. Иначе планетата няма да изкара и сто години.

— Ако искаш да знаеш — казах аз, — моите потребности са крайно разумни.

— Прекрасно — каза той. — Ти минаваш теста. С две думи, присаждат ни разумни потребности, разбираш ли?

— И затова убиват вредните елементи, които живеят неразумно — загрях аз.

— Вероятно — въздъхна той. — С две думи, нали разбра, „Народна съвест“ започва да се легализира.

— Откъде знаеш всичко това? — попитах. — Да не би наистина да сте започнали преговори?

— Не — каза Костя, — но се появи свестен консултант, полковникът от КГБ Александър Александрович Рогозин. Работил е със Синюхин, познавал е Даниленко. Той е от първото поколение на „Народна съвест“, обезпечавал е именно международното й звучене. Ако му вярва човек, вече не е „Народна съвест“, а международна.

— Защо тогава са били убити и Синюхин, и Даниленко, и Собко?

— Смяна на поколенията — каза Костя.

Аз си поех дъх.

— Добре — казах, — ами аз какво да правя? Започнахме широка кампания срещу Бейби, за да стигнем чрез него до „Народния съд“, а сега? Вече сте се споразумели с тях, нали?