Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Ти пристигна с нея — каза тя.

— Ами? — учуди се Аня. — А на мен ми се стори, че ме карат в милиционерска кола.

Тя седна до Нина, сложи си колана и попита:

— А можеш ли да караш?

— Не, не мога — промърмори Нина и потегли.

Спря в една от пресечките на Арбат и остави Аня в колата на паркинга, а тя самата отиде в ресторанта на Бък. Пред входа се тълпяха няколко двойки, ресторантът започваше да се прочува, но когато Нина се приближи, якият висок младеж на вратата веднага я забеляза и я пусна.

— Шефът вече е на масата — тихо каза той.

На входа я пресрещна оберкелнерът и учтиво я заведе до масата в ъгъла, където Бък пушеше и гледаше към салона с присвити очи.

— Благодаря, Даник — махна той на оберкелнера, който се поклони церемониално.

Нина седна на масата и оберкелнерът се отдалечи.

— Каква пък е тази племенница? — попита Бък.

— Защо питаш? — подсмихна се Нина.

— Тъмна личност си ти — усмихна се в отговор Бък. — Но твоят Бейби явно е още по-тъмна. В прокуратурата той е едва ли не най-популярната личност.

— С делото му се занимава следователят Турецки — каза Нина.

— Правилно — кимна Бък. — Знам някои работи за него… ловко ченге.

— Напреднали ли са?

— С кое?

— С търсенето на Бейби.

Той наля вино в чашите, вдигна своята и каза:

— Готвят му клопка.

Нина също вдигна чашата си и се чукна с него.

— Толкова много си научил — каза тя.

— Знаят — продължи Бък, — че той преследва хората, свързани с убийството на някакво ченге.

— Това ченге — каза Нина — беше мъжът ми.

Той я погледна с интерес и се усмихна.

— Вече знам.

— Там загинаха двете ми деца — каза Нина.

Бък кимна, остави чашата и посегна към цигарите си.

— Да, наясно съм. Та така, твоят Бейби е избил маса народ — продължи той. — Но истинските убийци още са живи.

— Живи? — попита Нина и отпи глътка вино, защото устата й пресъхна.

— Да — каза Бък. — Сега ченгетата искат да ги използват, за да хванат Бейби.

— В Москва ли са?

— Не, още не. Търсят ги и имат надеждна стръв, така че скоро ще са тук. Много ли те интересуват?

— Много — каза Нина.

— И си готова да накиснеш Бейби?

— Този въпрос ще го решим ние сами — каза Нина. — Кои са тези двамата?

— Кагебисти — каза Бък. — Скрили са ги добре, но Турецки ги е намерил.

— Този Турецки явно си го бива като милиционер — забеляза Нина.

— Той е от прокуратурата — поправи я Бък.

— Как мислиш — попита Нина, — ще мога ли да се запозная с него?

— С ченге? — попита Бък.

— Стига бе — усмихна се Нина. — Знаеш, че и аз съм била ченге. Имаш ли достъп до Турецки?

Бък загаси цигарата, взе вилицата си и заровичка салатата.

— Ти самата имаш прекрасен достъп до него — каза той. — Нали си жена на мъжа си, а той много се интересува от всички подробности на онова дело.

— Добре, но не мога да отида направо при него в прокуратурата — каза Нина.

— Защо не? — сви рамене Бък. — Напротив, много е разумно. Вдовицата се прибира след дълго пребиваване зад граница и живо се интересува от делото на мъжа си.

— Откъде би могла вдовицата да научи, че отдавнашното дело на мъжа й отново се разглежда във федералната прокуратура? — попита Нина.

Бък кимна в съгласие.

— Тази дреболия ще я уточним — каза той. — Пийни вино. Рейнско е.

Нина кимна, поднесе чашата към устните си и спря.

— Странно, че не се сетих веднага за това — каза тя. — Естествено, трябва да отида направо при него, при този следовател! Аз трябва да се интересувам от това дело, нали така? Имам това право.

— Пълно право — потвърди Бък. — Друг е въпросът, че той надали ще ти разкрие тайните си.

— Ще видим.

Бък се ухили в отговор.

— Веднага искам да те предупредя да не разчиташ на сексуално приключение. Първо, той е женен, макар че жена му е бременна, но има и второ. Вдовица, обичаща мъжа си, няма да му изневери дори и заради следствените тайни.

Нина изсумтя.

— Да беше добавил и че, трето, аз изобщо не съм сексзвезда.

— С твоите пари това може да се оправи — сви рамене Бък. — Познавам една луда бабишкера, която и на шейсет съблазнява двайсетгодишни юноши.

— Не смятам да се занимавам с това — каза Нина. — Пита ли за Феликс?

— Да — каза Бък. — Това беше по-лесно. Погребали са го на Востряковското гробище.

— Как се стига дотам?

Бък извади от чантата си сгъната карта на Москва и я подаде на Нина.

— Пътят до Востряково е отбелязан на картата. По-трудно ще бъде на гробището. Приложен е план къде се намира гробът, но не е лесно да се ориентираш.