Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Не можем да обвиним Тверитин в убийството на Ратников — обясних аз. — Делото отдавна е закрито. Под какъв предлог ще го приберем, Слава?

— Ами точно затова идвам — каза Грязнов. — Трябва ни именно предлог. Имам всичко друго.

— Леонид Василиевич ще ме изяде с парцалите, ако научи, че продължаваме да търсим Бейби — казах аз.

— Хайде да го приберем като наемник — предложи Грязнов.

— Ами ако вече е азербайджански поданик?

— Голям праз. Станал е наемник, когато е бил руски поданик.

— Да — казах с горчивина. — Тогава трябва да приберем и цялото военно окръжие.

Грязнов се почеса по бузата и каза с раздразнение:

— Е какво, да го пуснем ли?

— Прибери го — казах аз. — Прибери го по линия на азербайджанската наркомафия. Този Мамедов сигурно го е пратил с наркотици.

— Точно така — зарадва се Грязнов. — Така и ще направя. Утре ще сме при теб, Саша. Готви се да ни посрещнеш!

— Винаги готов — откликнах машинално.

Естествено тя не можеше да се успокои с първия опит и затова отиде още веднъж до блока на „Полежаевска“. Този път съседите, които познаваха Аня, се оказаха вкъщи и именно от тях Нина научи как нещастната Аня е била изгонена от собственото си жилище. Дълго време я нямало (това Нина го знаеше добре), през този период бил убит мъжът й Льоша Дуганов, замесен в делата на някаква банда, и чиновниците от домоуправлението решили, че и Аня е била замесена в престъпните дела на своя съжител. Тайнственото й отсъствие още повече ги убедило в правотата им и те настанили в жилището на Аня някакви бежанци, които платили стабилна сума. Заедно с Аня пострадала и нейната приятелка Нина, която живеела на долния етаж и също загадъчно изчезнала след убийството на Льоша. Оставили мебелите в жилищата, но личните вещи били изнесени в мазето, където се пазят, в случай че си ги поискат. Аня се появила впоследствие, плачеща и болна, но вече не я пуснали вкъщи, а тя не могла да отстои правата си. Съседите я срещали в компанията на пияниците до магазина и Нина тръгна натам.

И отново първия път не й провървя, но когато пристигна още веднъж, намери няколко алкохолици, които знаеха къде може да намери „Анка-авантаджийката“. Аня живееше в някакво мазе, издържана от местните тийнейджъри, които я хранеха, пояха и устройваха оргии. Нина се появи с гумена палка, разгони няколкото сополанковци и измъкна на бял свят чудовищно деградиралата Аня Назарова. Тя беше облечена с някакви парцали, защото беше успяла да продаде и пропие дрехите си, косата й отдавна не беше мита, физиономията й вече започваше да се вдървява от запоите. Тя не позна Нина, плачеше и молеше да я пуснат, но Нина решително я натика в колата си и бързо я откара по-далеч от мазето, в което Аня живееше вече от три седмици.

Пазачът на блока в Строгино направо се втрещи, като видя кого си води на гости Нина Шимова.

— Имате ли нужда от помощ, Нина Алексеевна? — попита той учтиво.

— Благодаря — каза Нина. — Сама ще се справя.

Аня все още нищо не разбираше, тихо плачеше и молеше да я пуснат, като обещаваше да не повтаря простъпките си. Нина й свали дрехите и хвърли целия този боклук в чувала със сметта, след което тикна момичето във ваната и се зае да я мие. Отначало това бе възприето като наказание и предизвика плаха съпротива, но с продължаването на процеса Аня започна да идва на себе си, миеше се с удоволствие, предпазливо хвърляйки погледи към Нина, и накрая внимателно попита:

— Коя сте вие?

— Толкова ли е трудно да ме познае човек? — промърмори Нина.

Очите на Аня се разшириха, тя се вкопчи в стените на ваната и прошепна:

— Нина?

— Най-после схващаш.

Но след като се убеди в догадката си, Аня не се успокои, а напротив, жално зарида. Тя изпадна в истерия и Нина просто я зашлеви няколко пъти, за да я приведе в ред. Това имаше въздействие.

— Така те чакаааах — виеше Аня, успокоявайки се. — Къде беше, Нинааа…

— Обясненията ще оставим за после — решително каза Ница. — Отивам да ти потърся някакви дрехи.

Дрехите на Нина се оказаха малко големи за Аня, но самата Аня това изобщо не я смущаваше, напротив, радваше я. Тя излезе от банята вече сравнително чиста, косата й беше придобила естествения си леко риж оттенък и по лицето й играеше руменина. След като се преоблече в шорти и тениска, тя съвсем заприлича на тийнейджър, като се изключат появилите се на лицето й бръчки. Нина се зае с козметичната й хигиена и на закуска Аня изглеждаше вече съвсем прилично.