Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— През балкона — отвърна Нина. — Ще се наложи да монтирате допълнителна камера за наблюдение над този участък.

— Господи помилуй — възкликна пазачът. — Надявам се, че не се е случило нищо сериозно?

— Размина се — каза Нина. — Бъдете спокоен, няма да кажа нищо на началството, но все пак помислете за допълнителна камера.

Писмото пристигна на вилата ни и го получи Ирина, която много се учуди, че пощата ми идва на нейния адрес. Тя ми съобщи за това писмо като за куриоз и когато се отбих на вилата, нямаше и да се сетя за него, ако погледът на Ирина не беше попаднал случайно върху него.

Текстът беше напечатан на официална бланка, но началото ми се стори излишно приветливо.

„Уважаеми Александър Борисович!

Познавайки ви добре като решителен и опитен борец срещу престъпността, неизменно сме изпитвали дълбоко удовлетворение, наблюдавайки вашите уверени и във висша степен професионални действия, насочени към утвърждаването на законността и тържеството на справедливостта. В трудните години на установяване на новите държавни структури вие никога не сте правили компромиси, неведнъж рискувайки живота си за достигането на поставените цели. Тези ваши качества винаги са ви откроявали от общата маса и нашата организация отдавна ви наблюдава с цел привличане за съвместна работа…“

Тук вдигнах очи и примрях, като прочетох названието на организацията на бланката: „Съд на Народната съвест“. „Президиум на колегията“. Това рязко промени отношението ми към подателя на писмото. Продължих четенето с повишено внимание.

„… с цел привличане за съвместна работа. Известно ви е, че в последно време в обществото се създаде абсолютно превратна представа за дейността ни, за което и вие поради неведението си имате известна вина, но това, което става през последните дни, не може да не притеснява всеки честен човек. Предполагаме, че и вие сте възмутен от действията на прословутата президентска комисия, която с височайше покровителство твори произвол. Известно ни е негативното ви отношение към действията на комисията и затова се осмеляваме да ви предложим много свободна форма на сътрудничество. Без в ни най-малка степен да посягаме на професионалния ви дълг, бихме искали да ви помолим да помислите като начало за обезпечаването с информация на нашите служби. Вече на всички е ясно, че управляващият режим доживява последните си дни и за честните граждани на Русия е настанало времето за решителен и окончателен избор. Позволете да ви изразим нашето общо уважение и надеждата ни за бъдещо сътрудничество.

Явно имах шашардисан вид, защото Ирина се разтревожи и започна да ме разпитва:

— Какво е това писмо, Саша? Заплахи ли?… Не трябва да криеш нищо от мен!

Свих рамене и й дадох да прочете писмото. Това писмо имаше тежко въздействие върху мен и имах нужда да се ориентирам.

Първо, защо беше дошло на вилата, а не на московския ми адрес, където получавам цялата си кореспонденция? Искали са да изплашат Ирина или майка ми? Или по този начин подчертават широката си информираност? Или пък е скрита заплаха, без в текста да има и най-дребния намек за такава? Както и да е, не можех да се отнеса сериозно към писмото, никой не очакваше от мен готовност за сътрудничество и всяка надежда за внедряване трябваше да бъде изоставена, колкото и съблазнително да изглеждаше. Това беше ход в дяволска шахматна игра и трябваше по-скоро да преценя какво целеше той.

— Какво значи това, Саша? — попита Ирина с треперещ глас.

— Просто номер — отвърнах ухилено. — Някой много иска да си направи майтап за моя сметка. Но няма да стане, нали така?

— Номер ли? — учудено попита тя. — Мислиш ли?

— Разбира се — безгрижно казах аз. — Даже знам кой го е написал.

— Кой? — запита Ирина, преминавайки от безпокойство към възмущение.

— Моят приятел Геша Фролов — нагло излъгах. — Работата е там, че такова писмо получи и Слава Грязнов, така че съм предупреден. Нищо, утре ще ги побъркам!

Връщайки се вкъщи, изведнъж си помислих, че невинната ми измислица може да се окаже единствено вярната. Може би това беше номер, по-точно не номер, а провокация. С разпращането на такива писма можеше да се е заела президентската комисия с цел да разобличи агентите на СНС в редиците на органите на реда. Сега бих могъл да разбера защо Меркулов изведнъж започна да си играе на конспирация, той самият никога не би седнал да ме проверява. Но това беше само един от вариантите, обясняващи полученото писмо, и той съвсем не отхвърляше всички останали. Писмото беше изпратено, за да ме притесни, и сега беше важно да запазя форма, за да продължа да работя.