Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Става дума за делбата — напомни й Бък. — За да живееш спокойно, ще ми плащаш по петдесет хиляди зелени на месец.

— За по-малка сума мога да си наема убиец — каза Нина.

— Не се шегувам — намръщи се Бък. — Знам какво е финансовото ти състояние и знам, че тази сума ти е напълно във възможностите. Още след първата вноска ще съм готов да ти окажа всякаква помощ.

— А ако се окажа упорита глупачка и откажа? — попита Нина. — Ще ме убиете ли?

— Първо ще те омъжим — каза Бък. — Набелязал съм си подходящи кандидатури, няма да ти е зле. А след сватбата ще ти дадем пътя. Наследството, както сама разбираш, остава за моя кандидат.

— Значи сте дошли на сгледа? — подсмихна се Нина.

Бък се усмихна широко.

— Слушай, маце, не искам да се карам с теб. Харесва ми как се държиш, на твое място деветдесет и девет на сто вече са се напикали от страх. Но разбери ме и ти, не работя, без да имам интерес. Момчетата ми ще спрат да ме уважават, ако не си взема моята част.

— В тежко положение сте, Бък — каза Нина. — Изборът пред вас е труден.

— Мога да сваля до четиридесет — каза Бък. — В памет на общия ни познат.

Той съвсем на място й припомни за Феликс и към естественото чувство на протест се прибави и обидата за излъгания старец.

— Не — каза Нина.

— Какво не? — уморено попита Бък.

— Няма да ви платя и копейка. Ако бяхте започнали разговора другояче още отначало, бих си помислила, но сега това е невъзможно.

— Значи си от принципните тъпачки? — мрачно попита Бък.

— Уви — каза Нина.

Бък кимна и тежко въздъхна.

— Така си и мислех. Феликс имаше направо талант да открива принципните идиоти. Но имай предвид, аз ще стигна докрай, ясно ли ти е?

— Да смятаме, че мечтая да се омъжа — каза Нина.

— Страхувам се — каза Бък, — че брачната нощ няма да я има. Коля, Саша… Тя не иска да ни сътрудничи.

Коля и Саша се приближиха, противно усмихнати.

— Бък, а може би все пак да уредим на момичето брачна нощ, а? — попита единият.

— Може би — каза Бък. — Но само след регистрацията на брака.

Те се разсмяха и другият извади от сака ролка широк медицински лейкопласт.

— Сигурни ли сте, че ако се развикам, никой няма да ме чуе? — попита Нина, седейки със скръстени ръце.

— Абсолютно — каза единият, приближавайки се към нея.

Нина измъкна от кобура под мишницата си браунинга, насочи го към двамата и попита:

— А ако стрелям?

— О! — каза единият и се спря на три крачки от нея.

— Стига глупости — каза Бък, без да се помръдне. — Те са професионалисти.

— Аз също — студено каза Нина. — Стани и отиди при тях.

— И през ум не ми минава — промърмори Бък.

Раздаде се изстрел и кристалната вазичка на масичката пред него се разлетя на парчета, които одраскаха лицето му.

— Шефе, тя е луда истеричка — каза единият. — По-добре я послушайте.

Бък стисна зъби и стана.

— Кой идиот забрави да я претърси? — каза той през зъби и се приближи до хората си.

— Сега ти, с големия нос — нареди Нина. — Вземи лейкопласта и завържи ръцете на приятелчето ти зад гърба. И по-яко, че може да се изплаша.

— Какво искаш, гадже? — попита този, на когото връзваха ръцете. — Издънихме се, е, и какво? Ще ни предадеш на органите ли?

Нина не отговори. Не й хареса, че онзи другият прекалено дълго се мотаеше с лейкопласта. Сигурно замисляше някоя мръсотия. Тя взе стечкина от масата.

— Дай да се разделим с добро — каза Бък.

— За да дойдете утре с нови предложения? — усмихна се Нина.

Онзи с големия нос се наведе, изправи се и мълниеносно отскочи встрани, падайки зад отсрещната кушетка. Ако Нина не беше готова за инициативата му, можеше и да пропусне този скок, но тя успя да стреля и чу стона на ранения. Бък и вторият бандит, на когото типът с носа така и не успя да върже ръцете, понечиха да тръгнат към него, но Нина им викна:

— Стой!

И те спряха.

— Застреля го, тъпачко — изсъска Бък с ненавист.

— Сам си го търсеше — отвърна Нина. — Ей, малоумник, излез, където мога да те виждам, че иначе ще те убия от уплаха.

Раненият стана с вдигната ръка, другата притискаше към хълбока си. По рамото му се разливаше кърваво петно.

— Чакали миризливи — каза Нина. — Редното е да ви застрелям на място и да кажа, че сте влезли насила и сте искали да ме изнасилите и ограбите. Но ми е противно да се занимавам с вас. Сега си тръгвайте, както сте дошли, и имайте предвид, че следващия път ще стрелям не в ръката, а между очите.

Известно време те не се помръднаха, а после раненият попита: