Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Да. Дишаше тежко и ускорено… Лекарят му сложи инжекция и седя с него около половин час. Умря пред очите му.

Кимнах. Доста странен лекар.

— Бихте ли ми показали смъртния акт?

— Да, разбира се. — Тя стана. — Но ни го издадоха после в болницата въз основа на медицинското.

— Но там трябва да има диагноза.

Тя донесе смъртния акт и аз прочетох диагнозата: „Последен стадий на злокачествен тумор в мозъка.“ Прочетох я на глас на Аделаида и тя не ми повярва.

— Какъв злокачествен тумор! Това е някаква грешка, уверявам ви.

Тя ми каза къде са й издали смъртния акт и аз се понесох натам. Лекотата, с която бяха претупали историята със Собко, ми се стори възмутителна. Паднал на улицата? Как ли пък не!

Вече по пътя към болницата обмислях създалата се ситуация в стратегически план. Собко беше убит тихо и незабележимо, почти като Даниленко. Бяха го премахнали, защото започна да говори, по-точно насочи ни към Даниленко. Някой беше разбрал за това и бе наредил да го убият. Явно е знаел още нещо, което ги е притеснявало.

В болницата ме интересуваше само документът, оставен от загадъчния лекар, който ми бе предоставен. В това медицинско свидетелство, написано много нечетливо, диагнозата бе на латински, но когато помолих специалистите да ми обяснят какво всъщност е установено, мненията им се разделиха.

— Защо в смъртния акт пише рак на мозъка? — недоумявах аз.

— Първото, което им е дошло наум — каза моят консултант. — Помислете си, кого може да интересува смъртта на седемдесет и три годишен старец?

В крайна сметка установих, че диагнозата е написана напосоки, което не беше чак такава проява на зла воля. Но ме интересуваше лекарят, написал медицинското, и тук неочаквано ми помогна случаят. Въпреки че печатът с името на лекаря не се четеше, жената в регистратурата позна почерка.

— Това е Иван Семьонович — каза тя. — Дълго време работеше при нас като терапевт, а после отиде в частна клиника.

Да, тук се издъниха. Уви, никой не е застрахован от случайностите в този живот. Упоменатият Иван Семьонович бе издирен по данните на отдел „Кадри“ след четвърт час, а след още десет минути оперативната група тръгна да го прибира от местожителството и местоработата му.

Когато ми го докараха в кабинета, на бюрото ми вече беше справката на съдебния лекар за причината на смъртта на Леонард Терентиевич. Иван Семьонович беше силно изплашен, но се държеше бодро, дори се опитваше да се шегува тромаво.

— На убиец ли приличам? Надявам се, не на маниак.

— Александър Борисович — съобщи ми доверително оперативният работник. — Този гражданин тъкмо се канеше да заминава на курорт в чужбина.

— В отпуска ли сте? — попитах аз.

— Е, това не е голямо престъпление, нали? — нервно се усмихна Иван Семьонович. — Да, взех си карта за Адриатика. Човек трябва и да си почива.

— След праведния труд — довърших вместо него.

— Представете си — каза той. — Действително работим.

— Всъщност точно затова и ви поканих — кимнах аз. — На трети бяхте ли на работа?

— Разбира се — произнесе той и забелязах как започва да пребледнява.

— А работата ви свързана ли е по някакъв начин с „Бърза помощ“?

— Не разбирам какво искате да кажете, но се досещам. Представете си, по време на обедната почивка си карам към къщи и изведнъж този старец пада едва ли не под колелата. Излязох, помогнах му да стигне до вкъщи, оказах му помощ, доколкото можах…

— Защо сте се представили на роднините за лекар от „Бърза помощ?“

Той сви рамене.

— За да не се впускам в обяснения.

— А куфарчето с инструментите със същата цел ли го носехте със себе си?

— Не разбирам в какво ме подозирате — развълнува се той. — Да, оказах първа помощ на болен. Какво лошо има в това?

— А от какво беше болен? — попитах аз.

— Най-вероятно стенокардия. — Той сви рамене. — Много остър пристъп.

— Уви. Аутопсията не потвърди диагнозата ви.

— Наистина ли? Гледай ти… А какво му е имало?

Първоначалната му уплаха бе преминала и той отново събираше смелост.

— Имало му е — казах аз — умишлено убийство при утежняващи вината обстоятелства.

Той ме погледна с великолепно изиграно изумление.

— Убийство? Искате да кажете, че са му инжектирали нещо?

Кимнах.

— Поразително — провлачено каза той. — Всички симптоми…

Влезе Серьожа Семенихин, погледна разпитвания и сложи пред мен компютърна разпечатка. Прочетох внимателно всичко, благодарих на Сергей, изчаках го да излезе от кабинета и меко попитах: