Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Глупак — прекъсна го Нина. — Парите не са мои, стар идиот такъв. А тези, на които принадлежат, ще споделят с теб само някой куршум в челото. Разбери, тъпако, просто не искам да те замесвам.

Бък сумтя известно време в слушалката и промърмори:

— Не се сбогувам…

Когато той затвори, Нина чак се разсмя. Кой знае защо сега тя изобщо не се страхуваше от този подобен на мечка тип и собствените й измислици я развеселиха. В това лекомислено състояние тя си легна да спи.

На следващата сутрин отиде при Сенкин и дублира поръчката си за пистолет. Тя влезе, поздрави управителя и му подаде листче хартия.

— Аркадий Глебович, можете ли да ми помогнете с битовата техника?

Той прочете на листчето: „Спешно се нуждая от пистолет за защита“, кимна и каза:

— Наистина, този тип агрегати са редки, но ги има в нашата система. Ще ви се обадя още довечера.

Настроението й още повече се подобри. Като бивш инструктор по стрелба с пистолет тя се убеди в необходимостта от огнестрелно оръжие в екстремални ситуации. Сега беше точно в такава ситуация и оръжието просто й беше необходимо.

С Бък стана издънка, но тя не губеше надежда. Отново прегледа оставените й от Феликс телефони и избра човека от Върховния съвет, който можеше да й даде нужната информация. С усмивка си помисли, че свещеникът от Подмосковието най-малко би й потрябвал.

Тя набра номера и известно време слуша сигналите, но никой не вдигаше. С леко чувство на досада тя за всеки случай набра още веднъж, но отсреща отново никой не отговори.

Вадим се появи следобед, донесе някакъв плик като предлог и пакет.

Нина отвори пакета и извади от кашона пистолет „Стечкин“, оръжие за прицелна стрелба с широки възможности. Тези пистолети бяха на въоръжение в правителствената охрана, преди да преминат на вносни системи. Заглушителят също беше фирмен, със смазка, и докосвайки се до него, Нина изпита лек възторг.

— Къде бих могла да се позанимая с него? — попита тя.

— Ами излезте извън града и си гърмете колкото искате — каза Вадим с усмивка. — А за какво ви е, Нина Алексеевна?

— Виждате ли, Вадик — каза Нина, — по-рано бях спортистка, занимавах се със стрелба…

— Със заглушител? — подсмихна се Вадим.

— Различно — усмихна се в отговор Нина. — Във всеки случай много съм ви благодарна.

Той си тръгна, след като си получи парите, а тя веднага се зае с пистолета, старателно го избърса, после отново смаза плъзгащите се части, зареди пълнителя и го постави. Сглобен, пистолетът не се събираше в чантичката й, но тя си беше приготвила друга, по-обемиста чанта.

Сега беше въоръжена и можеше да обмисли някои стъпки. Разбира се, глупаво беше от нейна страна да говори за Бейби на чужд и при това враждебно настроен човек. Според всички закони на конспирацията трябваше да го ликвидира, но мислейки за това, тя не откриваше в себе си решителност да го направи. Приличаше на дуел, в който си присвоява правото на първия изстрел.

Както и да е, тя се качи в деветката си и потегли към града, за да понаблюдава ресторанта на Бък. Срещу входа на разположения в сутерена ресторант имаше малко открито кафе и тя седна, като си взе бутилка пепси и някаква паста. Седя там четиридесет минути и за това време успя само да забележи същия младеж, който я следеше предишния ден. Той излезе от ресторанта заедно с някаква дългокрака девойка с минипола и съдейки по разговора им, това не беше делова среща. Може би имаше почивен ден и излизаше с приятелката си. Нина така и не забеляза Бък, въпреки че се надяваше. Тя стана, оставяйки пастата недокосната, и се върна в колата си. Разбираше, че сегашната работа може да отнеме много време, но въпреки това изпитваше леко разочарование.

Вечерта при нея дойде Аркадий Глебович и й донесе още един пистолет, този път малък браунинг, който спокойно се побираше в чантичката й. Нина му плати за услугата и обясни:

— Нали разбирате, една сама жена трябва да бъде пределно внимателна в днешно време.

— Надявам се, ще съумеете да го използвате в случай на нужда — каза Сенкин.

Нина го почерпи с чаша коняк от запасите, приготвяни от самия Аркадий Глебович, и той не й отказа.

— Наблюдавам ви — забеляза той доверително, след като замези коняка с резенче лимон. — Не сте много заета, нали?

— Нямам много работа — каза Нина.

— Нямате ли приятели в Москва?

Нина се замисли за момент. Беше живяла в Москва около година, но приятелите й действително не бяха много. Изведнъж я бодна мисълта за Аня Назарова. Как можа да я забрави?