Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— По природа съм отшелница — каза Нина. — Не ми се иска някой да смущава самотата ми. Но може би скоро ще се появи една моя близка приятелка.

— Приятелка, виж ти — разбра нещата посвоему Сенкин.

Той си тръгна, а Нина отново се обади на човека от Върховния съвет. Отново дълго никой не отговаряше, но този път в края на краищата вдигнаха.

— Ало — каза Нина. — Добър вечер. Може ли да говоря с Леонард Терентиевич?

— Извинете — казаха от другата страна, — а вие коя сте?

— О — запъна се Нина, — с Леонард Терентиевич не се познаваме. Обаждам му се по препоръка на наш общ познат.

— Работата е там, че… С две думи, Леонард Терентиевич почина. Извинете ме, но не мога да продължавам разговора. Извинете…

Аркадий Иванович Минин, когото подозирахме във връзки с „народниците“, на третия ден след инцидента легна в болницата с диагноза дистония на главния мозък. Дроздов лично провери лекарите, поставили диагнозата, те се кълняха, че Минин наистина има високо кръвно, лоши кръвоносни съдове и опасността от инсулт е повече от вероятна. Серьожа Семенихин твърдеше, че такъв пристъп може да бъде предизвикан със специални лекарства, но не можех да си представя някой доброволно да се подложи на опасността от инсулт само за да се освободи от и без това съмнително подозрение.

Историята с кражбата на компютъра вдигна голям шум. Самият генерален свика съвещание по този повод, за да реши дали става дума за интриги на вътрешен враг, или за хитрини на външен, тоест на „Съда на Народната съвест“. Успокоиха се с извода, че най-вероятно е външен враг и затова трябва максимално да се активизират усилията по изобличаването му. Главна, може да се каже стратегическа задача беше да се скрие фактът на кражбата от висшето началство. На това съвещание излязох с гневна и развълнувана реч, чийто патос бе насочен изцяло срещу немарливостта, въпреки че възнамерявах да засегна по-актуални проблеми, например отношенията ми със заместник-прокурора Пархоменко.

Върнах се раздразнен в кабинета си и веднага извиках помощниците си на оперативно съвещание, като излях върху тях неудоволствието си от дългите и неуспешни търсения.

— Само като си представи човек — възкликнах, — вече почти година безнаказано вършат престъпленията си, а какво сме направили ние за това време? Само бездарно и унило им се водехме по свирката.

До този момент по линия на СНС постъпваха сигнали от различни области на страната, в които имаше и убийства на престъпни елементи, и дръзки грабежи, и множество листовки, писма със заплахи и предупреждения. Всичките ми опити да взема тези случаи в общото ни дело нямаха успех, защото линията на федералната прокуратура се състоеше в премълчаване и игнориране. Идеята естествено бе издигната от Пархоменко и приета от мнозинството, тъй като не изискваше сили и средства за реализирането си.

Ние от своя страна продължавахме разследването на смъртта на Даниленко, убийството на Люсин и кражбата на компютъра. Що се отнася до погребението на самотния пенсионер, Дроздов научи, че тайнственият адвокат Тополев, уредил погребението, бил повикан специално за това дело от Рига и си заминал обратно веднага след като свършил всичко. Възложихме на Семенихин и Лариса да потърсят информация за този адвокат и те успяха да намерят това-онова. Адвокатът Тополев принадлежеше към числото на „мъчениците на съвестта“, беше изгонен от страната и дълго живял в Швеция, занимавайки се наред с правозащитната дейност и с търговски дела. След големите промени се беше върнал в страната вече в качеството си на западен бизнесмен и успял да натрупа капиталец в мътните води на нашата перестройка. Сега, оставайки си шведски гражданин, той имаше фирма в Рига и търгуваше на едро със суровини от Русия. Това, че се беше оказал в Москва за погребението на Даниленко, можеше да означава само едно — бил е фалшив дисидент, изпълнявал е в Швеция кагебистки функции и е бил използван в случая като удобна фигура за спешната работа.

— Добре би било да организираме изтичане на информация в пресата — мечтателно въздишаше Дроздов. — Да го изпекат на бавен огън в Латвия.

— Наивен си ти, Дроздов — казах аз. — В Латвия всичко му е наред, защото киха на когото трябва и колкото трябва. Но трябва да се има предвид, че тези момчета имат добре подготвени позиции за отстъпление.

Убийството на Люсин разработваше Грязнов, който беше открил някаква следа от Бейби, и толкова. Разбира се, интересно беше да се разбере откъде е бил насочван Бейби за кръвното си отмъщение, но разследване от подобен род можеше да се базира само на предположението, че в редиците ни се е промъкнал враг, а ръководството ни принципно не можеше да допусне такова нещо.