Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Тогава трябва да сте познавали и Бейби.

— Бейби е мъртъв — побърза да отговори Бък.

Нина се усмихна.

— Така ли мислите?

— Защо, не е ли? — запита Бък почти равнодушно.

— Бейби убиваше разни мафиоти — продължи Нина. — Много му се удаваше.

— Мила — удивено каза Бък, — да не би да ме заплашвате?

— Вие ме заплашвате — забеляза Нина. — Аз дойдох тук с най-добри намерения.

— Пука ми за вашия Бейби. — Бък се разпалваше все повече и повече. — Аз самият насъсквах Феликс срещу конкурентите ми. Вашият Бейби е просто нула.

— Тогава няма смисъл да се притеснявате — успокои го Нина.

Той изсумтя и си наля коняк.

— Започвате да ме интересувате, Ниночка. — Той смени тона. — Какво знаете за този Бейби?

— Той няма да позволи да ми се случи нещо — отвърна Нина с усмивка.

— Можете ли да се свържете с него?

Нина продължи да яде салатата.

— Мога да му дам работа — предложи Бък.

— Аз също — каза Нина.

— Проклятие! — измърмори Бък. — Тогава защо дойдохте при мен, бих искал да знам?

— Необходима ни е помощ.

— Но защо трябва да ви помагам?

— Разбира се, не сте длъжен — каза Нина. — Да оставим тази тема. Тук е много приятно, нали?

Бък я гледаше втренчено, опитвайки се да я разбере.

— Достатъчно е да си мръдна пръста, и ще ви тикнат толкова дълбоко, че никакъв Бейби няма да ви намери — каза той.

— Откъде знаете — каза Нина, — може би той сега седи до нас и ни слуша. В този великолепен полумрак ще изстреля във вас целия пълнител и ще излезе от ресторанта незабелязан още преди да открият убийството. Нали знаете, той работи със заглушител.

— Никой няма да посмее да ми диктува условията си — изсъска Бък.

Нина протегна ръка и погали косматата му китка.

— Достатъчно, Бък. Станало е недоразумение, също като Феликс и аз бях изпълнена с романтични идеи за мъжката дружба. Не знаех, че сте просто кагебистки осведомител.

Бък изсумтя и отхвърли ръката й.

— Въпреки това аз ви благодаря — каза Нина. — Тук обслужването е приятно, виното е прекрасно и салатата е чудна. Мисля, че триста долара ще стигнат?

Тя сложи парите на масата и стана. Бък не се помръдна, докато я гледаше как си тръгва.

Нина се разходи по многолюдния нощен Арбат, не се сдържа и се огледа в една витрина, убеждавайки се още веднъж, че фризьорът е направил малко чудо. Едновременно с това забеляза един небиещ на очи тип, който вървеше след нея в тълпата. Бък продължаваше играта си, въпреки че Нина беше загубила всякакъв интерес към него.

На Смоленския площад хвана такси и потегли към къщи в Строгино. Преследвачът й се качи в кола, паркирана пред външното министерство, и тръгна след нея. Не разбираше какъв смисъл има това. Наистина тя се постара да обиди Бък, но и той си беше виновен. Най-правилно би било да се забравят един друг, но засегнатите амбиции можеха да накарат този мафиот да стигне далеч. Сега малко я беше яд за тази невъздържаност.

Дежурен във входа беше познатият й пазач Вадим и след като го поздрави, Нина помоли:

— Вадик, бихте ли се качили при мен за минутка.

— Разбира се, Нина Алексеевна — каза дисциплинираният пазач.

Те се качиха и когато вратата се затвори зад тях, Нина попита:

— Вадик, можете ли да ми намерите пистолет?

Трябваше му секунда, за да отговори.

— Разбира се.

— Трябва ми пистолет със заглушител и патрони към него.

— Каква марка предпочитате? — попита Вадим.

— Отечествена — каза Нина. — Например „Стечкин“.

— Но той е толкова голям — опита се да възрази Вадим.

— Това няма значение — каза Нина. — Плащам и за конфиденциалността, разбирате ли ме?

— Ще го уредя — обеща Вадим. — Утре ще си бъдете ли вкъщи?

— Ако трябва, ще си бъда — каза Нина.

Той се върна на поста си, а Нина почувства известна увереност. Да, Бейби беше още жив и тя можеше да разчита на защитата му.

Около полунощ звънна телефонът.

— Слушай, лелко — раздразнено започна Бък. — Стига тесли! Проверих всичко за тебе, през последната година си била навън и не е възможно да познаваш никакъв Бейби.

— Какво искаш от мен, Бък? — уморено попита Нина.

— Имам пълното право на част от наследството на Феликс — заяви Бък. — И вие с Бейби трябва да работите за мен, ясно ли ти е?

— Ясно ми е — въздъхна Нина. — Но нищо няма да излезе, дърт фукльо такъв. Нито аз, нито пък Бейби няма да работим с теб. Слушай, забрави за мен и не се показвай повече, а?

— Ах ти, кучко! — заръмжа Бък. — Седиш върху милиони, които си получила наготово, и не искаш да делиш, така ли? На мат и маскара ще те направя, да знаеш!