Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

След тези думи лицето на майор Демьонок се изопна от учудване, а Витя Сорокин озадачено зяпна, поклати глава и каза:

— Виж ти, не знаех!

Изпратихме гостите с всички почести, защото получихме изключително важни данни от тях. Цялата вечер със Серьожа седяхме у нас, планирайки по-нататъшните действия. На следващата сутрин едва дочаках появата на началството. Поради отсъствието на Костя Меркулов, зает със социални провокации, моето дело се контролираше от втория заместник-генерален прокурор, също мой бивш колега от градската прокуратура, Леонид Василиевич Пархоменко. Връхлетях в кабинета му, докато той си сваляше шлифера и го закачаше в гардероба.

— Леонид Василиевич, необходима ни е дипломатическа акция — започнах в движение.

Той направи пренебрежителна гримаса. Отношенията ни се развиваха различно, нямахме преки конфликти, но той беше представител на друга, немеркуловска култура и затова принципиално не можехме да се сближим.

— Какво има, Турецки? Все го увърташ, „стрелците“ си ли търсиш?

— Имам информация — казах аз, — че особено опасни престъпници, издирвани за убийството на милиционер и семейството му в Краснодарски край, се намират в Азербайджан, в Баку. Бих искал да знам с какви възможности разполагаме да поискаме да ни ги предадат?

— Възможности колкото искаш — промърмори заместник-генералният прокурор. — Само че не се налага. Да не би да разследваш убийството на сътрудник на милицията от Краснодар?

— Това убийство е свързано с нашето дело.

— Как?

— Нашият Бейби е свързан с убийството в Краснодар. Той убива всички заподозрени по това дело.

Пархоменко се ухили криво и поклати глава.

— Е, и? Искаш да продължиш делото на твоя Бейби, а?

— Нали се уговорихме, че продължавам да търся Бейби — напомних му аз малко обезкуражено.

— Край на уговорката — излая той грубо. — Стига глупости! Половин година следствието ти тъпче на едно място, ама искаш още да безделничиш? Хайде, драги, впрегни се да свършиш нещо истинско! С две думи, приключваме с твоя Бейби. Край!

— Момент — започна да ми кипва. — Решението за продължаване на следствието беше взето на съвещание при генералния и ново указание за прекратяване на делото може да даде единствено самият генерален.

— Ти какво бе? — присви очи Пархоменко. — Реши да ме поставиш на място? Знаеш ли къде мога да те засиля, а, Сашенка…

Наведох се към него и му отвърнах в същия стил:

— Ще ти се стъжни, Льонечка…

Той направо зяпна. После си затвори устата и се изкашля.

— Добре де, да не се заяждаме — каза той вече с друг тон. — Има указание от генералния да те включим в работата по уралското дело. Ще помагаш на Сиренко. Там има куп работа, да се разследва и да се разследва… Делото е неимоверно объркано. Това е, свободен сте.

— Ако обичате, дайте ми писмено указание за прекратяване на делото — поисках аз също толкова официално. — Председателят на депутатския комитет по законността и реда Вадим Сергеевич Соснов държи делото под личен контрол и за мен е важно да се позова на документ, подписан от заместник-генералния, когато започне да ни разкатава на следващата сесия.

— Ти да не си болен? — Пархоменко отново се върна към своя стил. — Ти кого подриваш бе, келеш? Себе си, не разбираш ли?

— Занимавам се само със закононарушителите — отвърнах аз с достойнство. — И изобщо, Льоня, известно ли ти е, че Костя Меркулов сега закусва всеки ден с президента? Сигурно си мислеше, че е в немилост, а?

Последната информация го засегна. Не че бяха смъртни врагове с Костя, но имаше време, когато Меркулов се отчиташе пред него и изпълняваше началническите му указания. Преди няколко години Пархоменко заемаше длъжността началник на следствената част на Московската градска прокуратура, а следователят Меркулов му беше подчинен. Той се усмихна насила.

— Радвам се на успеха на другарите си, Турецки — каза той. — А що се отнася до писменото указание за прекратяването на делото по отношение на убития престъпник, ще го получите незабавно. Не смея да ви задържам повече.

Върнах се в кабинета си изпълнен с негодувание и когато открих там Лаврик Гехт, който се беше върнал някъде от Камчатка или Чукотка, неизвестно защо се разсърдих още повече. Горкият Лаврик беше преизпълнен с най-добри чувства, беше ми донесъл сувенир, някакво същество от зъб на морж, наречено Евражка, а аз само му благодарих сухо, взех си довиждане и отидох в компютърната зала.