Алисън Бренан - Опасна близост

Престъпникът се изсмя.

– Вече съм мъртъв, независимо дали съдействам или не. Няма да се върна в "Куентин". Ти ревнуваш Джоана от мен. Прочетох любовната бележка, която ѝ изпрати. "С обич, Тайлър." Копеле!

Той използва Трикси като щит и стреля по Тайлър. Куршумът прелетя съвсем близо до главата му. Дохърти беше добър стрелец.

– Не стреляй! .

– Да те вземат дяволите, шерифе Макбрайд! – Дохърти стреля отново, но този път далеч от целта, защото Тайлър се отмести.

– Недей, Арън, моля те! – обади се Джо.

– Обичаш ли го? – попита той.

– Не, Арън. Обичам само теб. Знаеш го. Чел си романите ми.

Лицето му омекна едва забележимо. Джо се преструваше и го правеше искрено, въпреки че тялото ѝ трепереше.

Моторната шейна идваше.

– Махни се от пътя ми или приятелят ми няма да се приближи. Чака да му дам знак.

– Специалните части на ФБР са тръгнали насам – рече Тайлър. – Няма да се измъкнете от Долината.

– Така си мислиш. Стой до радиостанцията, шерифе. Ще поддържаме връзка.

– Няма да ти позволя да ги отвлечеш.

– Нямащ избор. В хижата тиктака бомба. Децата ще умрат.

Тайлър отвори широко очи и погледна Джо.

– Той казва истината – отвърна тя. – Пуснал е газта от печката. На рафта е запалена свещ. След десет-петнай-сет минути газта ще се вдигне и пламъкът ще го възпламени.

Дохърти отново се засмя.

– Всички са заключени в мазето, което се намира под кухнята. Не мисля, че ще оцелеят от експлозията.

Арън говореше истината. Джо изглеждаше вцепенена от ужас.

– Моля те, Тайлър – каза тя. – Аз ще се оправя. Спаси децата. Моля те.

Подготовката и инстинктите му подсказаха да не оставя Арън Дохърти да замине с двама заложници.

В къщата се намираха шест деца, двама старци, две жени и раненият му брат. Ако газта експлодираше, някои или всички щяха да умрат.

– Времето минава – каза Дохърти. – Дъг ще дойде най-много за пет минути, след като дам сигнала.

Тайлър се ослуша. Моторната шейна бръмчеше на едно място, но не я виждаше и не знаеше къде е. Можеше да е на един километър или зад някое дърво наблизо.

Мич Бианки се показа зад ъгъла и се прицели в главата на Дохърти. Държеше пистолета, без да трепне, като добре обучен снайперист.

– Шерифе! – извика той.

– В къщата има бомба – отговори Тайлър.

– На ваше място бих внимавал и когато отварям задната врата – обади се Дохърти. – Въздушната струя ще раздвижи газта и 6ум Джо изглеждаше много объркана, докато стоеше в средата на верандата. Трикси беше пребледняла като призрак. Тялото ѝ беше напрегнато. Беше лека, лесна за носене и не можеше да окаже съпротива.

"Шест деца ще умрат, ако се колебаеш още една минута."

– Пусни ни да вървим, Тайлър.

По дяволите! Не искаше да го прави. Знаеше, че няма да постъпи правилно, но беше хванат натясно. Дори да успееше да застреля Дохърти, Джо и Трикси бяха на огневата линия. А саморъчно направената бомба вътре...

– Вървете.

Арън подсвирна и след две минути Чапман се появи. Теглеше втора моторна шейна. Видя Тайлър и спря.

– Трябва да се отдръпнеш, шерифе. Иди до ъгъла на къщата.

Тайлър се подчини, но не прибра оръжието си. Чакаше удобна възможност да убие Дохърти.

Чапман докара моторните шейни почти до верандата.

– Тръгвай, Джоана – заповяда Арън.

Тя слезе по стълбите. Чапман я сграбчи и опря нож в гърлото ѝ.

– Нея докосвай – нареди Дохърти.

Двамата си размениха Трикси и Джо. Арън насочи пистолет към Джо, а Дъг доближи ножа до Трикси. Този път тя изпищя, но веднага млъкна. Чапман я стисна за врата.

– Следващия път ще – ще прережа гърлото, както направих с онова маце в бунгалото.

Те се обърнаха и тръгнаха по пътя. Тайлър можеше да застреля единия от двамата в гърба, но нямаше гаранция, че куршумът няма да мине през тялото му и да засегне Джо или Трикси.

– По дяволите! Мамка му! – извика Мич и се отправи към вратата.

– Бавно – посъветва го Тайлър. – Джо потвърди, че има бомба.

Двамата мъже предпазливо влязоха в хижата.

– Ти изведи децата, а аз ще се погрижа за бомбата – каза Бианки.

– В кухнята е пусната газта. Внимавай!

Тайлър се обърна към вратата на избата и я отключи.

– Всички да се качат по стълбите. Един по един. И не се блъскайте.

Лия беше първа.

– Портър е там долу и охка. Не знам какво му е.

– Излез навън и тръгни с помощник-шерифа Гросман. Отведи ги, колкото можеш по-далеч, Били.

След това излязоха момчетата и двете жени. Карл помагаше на Портър да стане.