Алисън Бренан - Опасна близост

– Но...

– Не спори с мен, Джо. Не знаем къде са бегълците. Може да ни наблюдават.

– Прав си.

Той докосна лицето ѝ.

– Скоро всичко ще свърши. И после ще можем да се съсредоточим върху нас.

Тайлър не дочака отговор, а хванал пушката в едната си ръка, застана на пост на верандата. Наш и другите тръгнаха към гаража да изкарат моторните шейни.

Джо бе израснала сред оръжия, но не беше виждала толкова много на едно място. Представи си сцена от Дивия запад, където въоръжени мъже защитават ранчо от бандити. Погледна през прозореца на фоайето и после се обърна да провери дали децата са готови.

– Трикси, къде е Портър с припасите?

– Преди двайсетина минути слезе в избата.

– Ще отида да му помогна.

Джо отвори вратата на мазето и запали лампата. Стори ѝ се странно, че Портър не е светнал. Може би вече се беше качил горе, но Трикси не го бе забелязала.

Портър лежеше пред стълбите.

– Господи, Портър!

Стъпалата бяха тесни и тя все се страхуваше, че дядо ѝ ще падне и ще си счупи крака.

Едва когато слезе долу, осъзна, че не са сами.

Арън Дохърти излезе иззад висока купчина кашони. Лицето му беше подпухнало от лютивия спрей и очите му бяха зачервени. Беше насочил пистолет срещу Портър, а не срещу Джо.

– Не викай или ще го убия. Обещавам ти, че не е мъртъв. Все още. Беше любезен с мен и не искам да го нараня. Но ако отново ми измениш, ще стрелям. И после ще убия и теб, и всички, които видя. Разбираш ли?

Тя кимна.

Той направи три крачки към нея и Джо несъзнателно отстъпи назад. Арън хвана ръката ѝ, дръпна я до себе си и със свободната си ръка я претърси.

– Проверявам дали носиш оръжие или спрей против мечки. – Неочаквано я удари и тя залитна и падна. – Това беше, защото ме нападна вчера. Но ти прощавам. Ти не разбираш, но до края на деня ще проумееш всичко и двамата ще се чувстваме добре.

Джо осъзна, че кима.

Арън я изправи на крака.

– Да тръгваме.

Небето просветна и Тайлър изпита безпокойство. Нищо определено, но усещаше, че нещо не е наред.

Той извади портативния предавател.

– Макбрайд до Бианки.

– Слушам.

– В гаража ли сте?

– Готвим се да излезем.

– Изчакайте малко.

– Нещо не е ли наред?

– Не знам.

Тайлър се заслуша. От време на време от дърветата падаше сняг. Приближи се до отсрещната страна на верандата, където стоеше Били.

– Ще обходя периметъра.

– Ще те прикривам.

Шерифът слезе по стъпалата и бавно обиколи хижата.

Изведнъж забеляза стъпки пред прозореца на мазето. Стъклото беше разбито.

Хукна по снега и включи предавателя.

– Мич! Те са в хижата. Незабавно ела тук.

– Макбрайд, моторните шейни са повредени. Нито една не иска да запали. Тръгваме.

Тайлър прескочи две стъпала наведнъж, подхлъзна се и се хвана за перилата. Преметна пушката на гърба си, извади служебния пистолет и натисна дръжката на вратата.

Беше заключена.

Той заудря по вратата.

– Джо!

В хижата се чуха изстрели. Тайлър скочи от верандата, запълзя в снега и намери относително безопасно място.

– Докладвай! – извика Бианки по предавателя.

– Единият е вътре. – Тайлър потърси Били и видя, че е преобърнал тежка дървена маса, крие се зад нея и се е прицелил във вратата.

По дяволите! Охраняваха къщата, но после излязоха. Мислеха, че жените и децата са защитени. Дохърти и Чапман сигурно бяха наблюдавали кой излиза от къщата, но въпреки това не знаеха колко мъже има вътре.

По дяволите! Чапман е наблюдавал хижата вчера, докато Дохърти беше с Джо и скаутите. Може би ги бе преброил и имаше точна представа колко са. Кога ли се бяха вмъкнали убийците? През нощта? Малко преди разсъмване? И двамата ли бяха вътре или само единият?

Тайлър трябваше да влезе, но беше твърде едър и не можеше да се провре през прозореца на избата.

Чапман също беше едър и не можеше да мине оттам. Само Дохърти беше вътре.

Как Тайлър можеше да използва това като свое предимство?

В далечината се чу бръмчене на моторна шейна.

Изстрелите сигурно бяха сигнал за Чапман да докара шейната. Това означаваше, че Арън има заложник.

Предната врата се отвори и Тайлър насочи пистолета.

Беше Джо. Над устната ѝ имаше кръв. Дохърти я беше ударил. Той стисна зъби.

– Джо...

Тя поклати глава. Зад нея стоеше Арън Дохърти, насочил пистолет към главата на Трикси.

Тайлър помръкна.

– Какво се случи? – попита той.

– Той беше в мазето. Портър лежи в безсъзнание до стълбите. Трябва да му помогнеш.

– Дохърти! – извика Тайлър. – Пусни ги. Ако спреш сега, никой няма да пострада. Ще кажа на управата на затвора, че си ми съдействал.