Алисън Бренан - Опасна близост

Преместването в Монтана беше като бягство от спомените за майка му и Джейсън не искаше да го прави. Хората там не му харесваха. Единственото изключение беше баща му, когото бегло познаваше. Обичаше плажовете в Сан Диего, но не му харесваха хлапетата, които му се подиграваха заради тексаския акцент толкова жестоко, че усилено се стараеше да се отърве от него.

Дълго време мрази баща си. Защо не ги беше посещавал по-често? Защо не бе позволил Джейсън да се прибере у дома?

Сега знаеше истината, макар че баща му не подозираше. Баща му мислеше, че Джейсън не обръща внимание и когато играе на компютъра, не чува нищо.

Съвсем не беше така.

Искаше да направи баща си щастлив, но не знаеше как. Знаеше само, че не трябва да му създава неприятности и да го тревожи, както когато баща му беше решил, че е изпаднал в депресия след смъртта на майка му.

– Искаш ли да поговориш с някого? – попита баща му една нощ, когато той се събуди в три часа през нощта. Очевидно и двамата не спяха добре през първите месеци, след смъртта на Шарън.

– Не – отвърна момчето.

– Ако искаш, кажи ми. Можеш да говориш с мен или с когото пожелаеш.

На Джейсън не му се говореше с друг, освен с майка му, за да му отговори на въпроси, които само тя знаеше, но беше мъртва.

Той отвори хладилника и погледна вътре. Всъщност не беше много гладен. Затвори вратата и подскочи, когато чу глас:

– Здравей, Джейсън.

До печката имаше малка лампа. Джо Сътън влезе в кухнята.

– Да ти дам ли нещо?

– Не. Не можах да заспя – отговори той и се почувства глупаво.

– Видях те да се измъкваш крадешком от апартамента на дядо ми.

– Не се измъкнах крадешком.

– Добре, не си.

– Къде беше? Не те видях.

– Седях до камината в голямата стая. И аз не можах да заспя.

– Къде е татко?

– В кабинета при Уайът. Заспа на стола. Нуждае се от няколко часа сън. Утре ще имаме много работа.

– И аз така чух.

Тя се приближи до хладилника и извади прясно мляко.

– Млякото ми помага да заспя. – Напълни две големи чаши и му даде едната. – Седни.

Джейсън седна, погледна млякото, надигна чашата и изпи половината.

– Няма нищо по-хубаво от студеното мляко.

– Съгласна съм. Добре ли си?

Той повдигна рамене.

– Ти постъпи смело днес, Джейсън. Определено си син на баща си.

– Мислиш ли?

– Да.

– Искам да стана детектив.

– Добра идея.

Двамата дълго мълчаха.

– За какво мислиш? – попита Джо.

– Татко каза нещо...

Тя не настоя да продължи и Джейсън се зарадва. Искаше да говори с нея. Тя вероятно беше единственият човек, който наистина разбираше чувствата му.

– Татко каза, че не искаш да се омъжиш за него, защото съпругът ти и синът ти все още ти липсват.

Джо не отговори и той се уплаши, че е казал нещо лошо.

– Извинявай. Не трябваше да говоря за това.

– Не, всичко е наред. Той е прав.

– И на мен ми липсва мама – промълви момчето.

Тя протегна ръка и докосна пръстите му.

– Знам. Болката не намалява, но постепенно става по-поносима.

– Сигурна ли си?

Тя кимна.

– Естествено е да ти липсва.

– Мама направи грешки.

– Всички правим грешки.

– Но се чувствам виновен, когато мисля за тях, защото тя е мъртва. Искам да се реванширам, но не мога.

– Опитай се да си спомняш само хубавите неща. Никой не е идеален, но майка ти те е обичала.

– Тя ме отне от татко. – Гласът му потрепери. – И той не се бори за мен.

Сърцето на Джо се сви. Джейсън беше сдържал много неща дълго време. Когато започнаха да се срещат, Тайлър ѝ разказа за бившата си съпруга Шарън. Тя му беше изневерила и той ѝ бе дал втори шанс. После му беше изменила отново и бе подал молба за развод.

Тайлър можеше да спечели родителските права, но не искаше да замесва шестгодишния Джейсън в съдебни битки. Шарън го беше заплашила, че ще се бори със зъби и нокти.

Но когато умираше от рак, тя се беше върнала и бе накарала Тайлър да я приеме в дома си. И преди бившата му съпруга да умре, той трябваше да опознае син, когото бе виждал само два пъти в годината. И на двамата им беше трудно в много отношения.

– Знаеш ли защо не се е борил за родителските права?

Джейсън поклати глава.

– Не ми е казвал.

– Трябва да го попиташ.

– А ти знаеш ли?

Тя кимна.

– Кажи ми.

Джо не искаше да се намесва, но Джейсън беше момче, а тя разбираше, че понякога момчетата не могат да разговарят с бащите си за чувствата си. Струваше им се, че това не подхожда на мъжете. Но с жените – с майките – беше по-лесно.