Алисън Бренан - Опасна близост

– Не е желаел да те въвлича в съдебни битки. А майка ти не е искала да те дели с него. Любовта на майката към детето ѝ е много силна.

– Тя ме използва.

– Не. Обичала те е.

– Знам, че ме обичаше, но... – Той не довърши мисълта си.

Може би Джейсън Макбрайд беше прекалено мъдър за годините си.

Стисна ръката му.

– Помни хубавите неща. Колко добре си се чувствал, когато майка ти те е прегръщала. Смеха ѝ. Кое беше любимото ѝ цвете?

– Червени рози.

– Когато се прибереш у дома, засади храст червени рози.

– Няма да оцелеят в снега.

– Има стайни рози.

– Наистина ли?

Тя кимна.

– И когато гледаш розите, ще си спомняш само хубавите неща. Само това си заслужава да си спомняш, Джейсън. Вече няма смисъл да мислим за другите неща и грешките.

– Това подейства ли на теб?

Джо наведе глава. Дълго време нямаше резултат. Забрави всички грешки и недостатъци до такава степен, че идеализира брака си и издигна съпруга си на пиедестал, който никой мъж не можеше да събори. Никой не можеше да се сравнява със спомените ѝ за него, защото В съзнанието ѝ Кен беше станал светец.

– Да. Но дълго време ми липсваха толкова много, че живеех в миналото. Не исках да ги забравя.

– И аз не искам да забравя мама.

– Никога няма да я забравиш. И аз никога няма да забравя Кен и Тими.

– Това означава ли, че няма да се омъжиш за татко?

– Не. Означава, че трябва да поставя всеки на мястото му и тогава ще бъда готова. Разбираш ли?

Джейсън кимна. Джо не беше сигурна, че я разбра. Не знаеше дали самата тя се разбира.

– Имаш ли нещо против да се върнеш в леглото? Утре ще бъде дълъг ден.

Той стана, заобиколи масата и непринудено я прегърна.

– Лека нощ, Джо.

Тя дълго седя и мълча.

"Обичам това момче."

И за пръв път се пребори с чувството за вина.

Тишината събуди Джо.

Вятърът беше спрял. Тя стана от леглото. Още не се беше зазорило и небето беше облачно, но виелицата бе преминала. Не валеше и вятърът не навяваше сняг около хижата. Пътуването на Уайът и децата към безопасността беше станало много по-лесно.

Джо се облече бързо. Ако Дохърти и Чапман чакаха зората, трябваше незабавно да изведат децата.

Тя тръгна към фоайето. Тайлър тихо говореше на помощниците си, агента на ФБР ... и ... Ман и Сам Наш.

– Всички отиват в ранчото на Уъртиштън. Когато стигнат там, ако е възможно, медицинският хеликоптер ще долети за Уайът. Ако не, Наш ще го закара през прохода в Айдахо, Крейг, ти и Шон ще бъдете непрекъснато с децата. Нямам причина да смятам, че Дохърти или Чапман са тръгнали на изток към ранчото на Уъртинггън, но бъдете внимателни и нащрек. Преди няколко минути говорих с Ланс Уъртиштън. Времето било ясно. Той и Кайл имат много запаси. Семейство Джонстън и Мари Уилямс ще дойдат с вас. Брайън Бейтс също ще стои на пост. Имате ли въпроси?

– В бараката ли да заведем децата? – попита Наш.

– Не. Ще докараме моторните шейни до предната врата, преди слънцето да изгрее. Нямаме много време. Бурята премина и с агент Бианки смятаме, че ако Дохърти и Чапман нападнат, ще бъде скоро след разсъмване.

– Тогава по-добре да тръгваме – рече Наш. – Трябва да заредим гориво и...

– Портър и Брайън ходиха да заредят моторните шейни сутринта.

– Ще ви трябват всичките моторни шейни, за да закарате всички до ранчото на Уъртингтън – отбеляза Джо.

– Всичките, освен една – каза Тайлър. – В случай, че стане нещо непредвидено. Надявам се, че няма да ни потрябват.

– Говорих с отдела в Хелена – съобщи Ханс Виго. – Хеликоптерът все още не може да излети, защото бурята се е преместила на север, по пътя на полета, но прогнозират излитане след два часа.

– Ще стигнат дотук за три часа – продължи Тайлър. – Това означава, че трябва да удържим положението пет часа. След това ще дойдат десетина командоси от специалните части. Ако бегълците не се появят дотогава, ще ги намерим.

– Да тръгваме – предложи Мич Бианки.

Студът преди зазоряване смрази Джо веднага щом излезе навън. Въздухът беше чист. Небето се проясняваше и може би щяха да видят синевата.

Времето в Долината се променяше бързо – от ослепително ясно небе до виелица за няколко часа. Понякога беше хубаво няколко седмици, а друг път – облачно от сутрин до обяд.

Джо винаги се възползваше, когато времето беше ясно.

Тайлър я спря на стълбите на верандата.

– Върни се вътре. Приготви децата. Да вземат само най-необходимите неща, които Портър им е опаковал.