Алисън Бренан - Опасна близост

– Възможно ли е Чапман да е стигнал дотам? – обезпокоено попита Бианки.

– Говорихме с Наш в Лейквю, когато беше потвърдено, че са забелязали бегълците – отвърна Тайлър. – Наш е доброволен помощник-шериф и е създал своя телефонна мрежа. Свързал се е с всички в района и им е казал да се оглеждат за тях.

– Но Чапман е въоръжен – отбеляза Мич.

– Семейство Уъртингтън също – обади се Джо. – Те отглеждат добитък и синовете им са големи. Надеждни хора са и ако видят непознат със съмнителен вид няма да се обърнат с гръб към него.

– Има ли други къщи наблизо? – попита Бианки.

– Само десетина семейства живеят тук през цялата година – отговори тя. – Ние, Уъртингтън, Наш, две други в покрайнините на Лейквю и още няколко край езерото Лос. Повечето хора идват на почивка през лятото, въпреки че някои пристигат през зимата, ако времето е подходящо за ски, но обикновено ходят по-близо до Спринг.

– Сутринта ще се свържем с Уъртингтън и ще видим дали ще могат да ни изпратят някого. Искам да изведа децата оттук, колкото може по-скоро, но не мога да се лиша от помощниците си. Нуждаем се от хора да търсят Дохърти и Чапман и да се пазим от тях.

Питър Наш влезе в кухнята.

– Само Кайл Уъртингтън и брат му Ланс са в ранчото.

– Къде са останалите? – попита Джо.

– Елизабет е родила преди два дни и са заминали, преди да се разрази първата виелица.

– Не знаех – каза тя. Елизабет Уъртингтън Стюарт живееше в Мисула, един от по-големите градове в Монтана. – Не можем да използваме Кайл и Ланс. Малки са.

Кайл беше на седемнайсет, а Ланс – две години по-голям.

– А безопасно ли е да заведем там децата? – попита Тайлър.

Джо кимна.

– Само ако времето се проясни. Може да се качат по двама в моторните шейни и да стигнем там за час и нещо. Южният път е прав и пряк, ако няма големи препятствия.

– Бил Гросман може да ги заведе – каза Тайлър и се намръщи.

– Какво има? – попита тя.

– Трябва да заведа момчетата и Лия на безопасно място, но не искам да се лиша от единствения си помощник.

– Ами Крейг и Шон Ман? – попита Мич. Днес те доказаха, че може да им се има доверие.

Шерифът кимна.

– Добра Идея. Има шест деца и двама възрастни.

– Мисля, че трябва да изпратиш Кристи Джонстън и Мария Уилямс с тях – предложи Джо. – Кристи не понесе новината за убийството на семейство Троцки, а Мария е много млада. Имаме достатъчно моторни шейни. Може и мъжете им да отидат с тях, ако искат. След случилото се с Грег и Вики... – Гадеше ѝ се от мисълта. Отдавна познаваше Грег. Харесваше и него, и съпругата му. Не заслужаваха да бъдат убити, особено през медения си месец.

– Ще говоря с тях – заяви Бианки. – Бих искал да разполагаме с повече мъже, които знаят как да се отбраняват, но мисля, че Брайън Бейтс и Клив Джонстън не са готови за това.

– Предупредих специалните части на ФБР в Хелена – обади се Ханс Виго. – Ще бъдат тук за по-малко от три часа, след като времето се оправи. Но какво ще правим с Дохърти и Чапман, докато дойдат?

– Мисля по въпроса – отвърна Мич – и смятам, че най-добре ще е да чакаме. Ще изведем децата, колкото е възможно по-рано, и после зорко ще наблюдаваме.

– Трябва да ги накараме да дойдат при нас – заяви Тайлър, след като разбра стратегията на Бианки. – Ти каза, че Чапман не го свърта на едно място.

– Точно така – потвърди Мич. – Няма да може да седи мирно още един ден. Крие се повече от два дни и сигурно се е побъркал. И аз не обичам да не правя нищо, но понякога ключът за залавянето на бегълците е да ги изчакаме.

– Прилича ми на план. Мисля, че за тази нощ направихме, каквото можахме – рече Тайлър. – Ще говоря с Ман. Те седят в голямата стая и наблюдават вратите на верандата.

– Аз ще говоря с Трик си за Лия – каза Джо. – Сигурна съм, че ще се съгласи, но все пак ѝ е майка.

– А аз ще говоря с двете двойки – обади се Бианки.

– На мен ми остава да почистя кухнята – намеси се Ханс.

– Не е необходимо да го правиш – възрази Джо. – Аз ще се погрижа.

– Не, нямам нищо против да го сторя. Ще се отпусна И Ще имам време да помисля.

– Благодаря.

Те се разделиха. Джо намери Трикси в апартамента на дядо им на партера. Скаутите спяха в спалните си чували в главната всекидневна. Вдясно беше спалнята на Карл, а вляво – стаята на Трикси и Лия. Помощник-шерифът Ал Дънкан седеше да вратата, водеща към верандата.

– Госпожо Сътън. – Той отдаде чест.

– Помощник-шерифе. – Сърцето ѝ подскочи при вида на спящите момчета. Тими можеше – и трябваше – да бъде един от тях.