Алисън Бренан - Опасна близост

Днес обаче тя беше помогнала на пет семейства, като заведе синовете им на безопасно място. Утре щяха да се приберат у дома – в по-сигурно убежище, отколкото беше хижата тази нощ.

– Нещо не е ли наред?

Джо не беше виждала Трикси да седи до масичката в отсрещната страна на стаята, където баба им редеше пасианси до зори, когато не можеше да заспи. Сега сестра ѝ правеше същото. Джо го разбра едва когато тихият звук на плъзгащи се карти спря.

– Не. – Тя внимателно си проправи път между спящите деца и забеляза, че Лия лежи близо до Трикси, сякаш не иска да бъде изоставена. Наведе се да я завие и сърцето ѝ се изпълни с обич. Ужасните неща, случили се на този ден преди четири години, за щастие бяха пощадили племенницата ѝ. Седна срещу Трикси. – Говорих с Тайлър и федералните агенти. Утре сутринта ще преместят хлапетата в ранчото на Уъртингтън, ако снегът спре. Мисля, че Лия трябва да отиде с тях.

Сестра ѝ поклати глава.

– Ще бъде примамка! Виж какво се случи с теб, когато отиде във фермата на Кимбъл. Едва не те убиха. Простреляха Уайът.

– Те не искат Лия.

– Откъде можеш да бъдеш сигурна?

– Агентите на ФБР смятат...

– Престани. Те не знаят нищо. От девет дни не могат да заловят бегълците. Дошли са в Монтана чак от Калифорния. Абсурдно е да се мисли, че ще ги спрат сега.

– Говориш като фаталистка.

– Кой, аз ли? Не е вярно.

– Тихо.

– Не ми заповядвай! – извика сестра ѝ, но погледна Лия и понижи тон: – Страхувам се.

– Аз също.

– Как ще опазят всичките тези деца?

– Тайлър ще помоли Шон и Крейг Ман да ги придружат.

– А някой помощник-шериф няма ли да отиде с тях?

– Днес бащата и синът Ман доказаха, че умеят да се отбраняват. Смятаме да заведем децата в ранчото на Уъртингтън. Пътят дотам е прав. Ще стигнат безпроблемно с моторните шейни най-много за час и половина.

Джо заговори нежно и докосна ръката на Трикси. Сестра ѝ трепереше.

– И ти може да отидеш с тях.

– А ти?

– Не.

– Но той търси теб.

– Затова не искам да бъда близо до децата. По-безопасно е за тях. Ако престъпниците ни наблюдават, ще разберат, че съм останала тук, и няма да тръгнат след момчетата.

– Откъде знаеш?

– Знам. – В думите на агент Ханс Виго имаше логика. Джо не разбираше мотивите на Дъг Чапман, но Арън Дохърти нямаше да тръгне след децата. Той искаше нея.

– Лия ще бъде ли в безопасност?

– Повече, отколкото ако остане тук.

Сестра ѝ прехапа устни.

– Добре.

– Ами ти?

Трикси поклати глава:

– Няма да тръгна с тях.

– Трябва да знаеш нещо. – Джо погледна спящата Лия. Момиченцето дишаше равномерно и спокойно. После се обърна към сестра си и се наведе към нея. – Арън Дохърти е убил Линк в затвора.

Трикси отвори широко очи.

– Не.

– Направил го е. ФБР са подозирали и самият той ми го каза. Убил го, за да отмъсти, защото е обсебен от мен и романите ми. Не съм сигурна как се е започнало, но е истина.

– Когато управата на затвора ми съобщи, че Линк е мъртъв, си помислих... Знам ли. Но не и това.

Джо стисна ръцете ѝ.

– Знам, че ти е трудно. Ще го преживееш. Имай доверие на Тайлър. Той знае какво прави. Тук има и четири други ченгета. Ще намерят избягалите затворници и отново ще бъдем в безопасност.

Сестра ѝ поклати глава.

– В безопасност? От години не съм се чувствала в безопасност.

Джейсън каза на помощник-шерифа Дънкан, че не може да заспи, и ще отиде да си вземе нещо за ядене.

Чу целия разговор между Джо и сестра ѝ.

Излезе от апартамента и тръгна към главната кухня на хижата. Мразеше Монтана, когато се преместиха тук. Нямаше какво да прави и скучаеше. Интернет връзката непрекъснато се разпадаше, сателитната телевизия не работеше през повечето време заради планините и в Дилън нямаше кино. Трябваше да пътуват с колата един час, за да гледат някой филм. В Далас, въпреки че живееха в предградията, кината бяха на десет-петнайсет минути път пеша.

Но нещо в това място му харесваше. Имаше чувството, че е у дома.

Знаеше, че мисълта му е глупава. Не беше ходил в Долината и когато баща му му каза, че ще се местят в Монтана, Джейсън изпадна в истерия. Не искаше да заминава. Всъщност не му се правеше нищо, защото животът стана много сложен, след като родителите му се разведоха и майка му го заведе в Сан Диего.

После тя се разболя и го върна. Умря, докато Джейсън седеше до нея и държеше ръката ѝ. Майка му беше красива, но ракът я разяде отвътре и заприлича на куха черупка. Не беше идеална, но го обичаше. И той никога нямаше да я забрави.