Алисън Бренан - Опасна близост

Тя целуна дядо си по бузата.

– Как си?

– Би трябвало да те попитам същото.

– Съжалявам за случилото се.

– Съжаляваш? Ти не си виновна.

Джо знаеше, че Арън Дохърти е дошъл тук заради нея и че е неразумно да се самообвинява.

– Знам, но... – Въздъхна и сложи ръка на рамото му. – Обичам те, дядо.

– И аз те обичам, момиче.

– Знаеш ли къде е Тайлър?

– Мисля, че е в кухнята с агентите на ФБР.

– Ще говоря с него. – Тя отново го целуна по хлътналите бузи, загрубели от живота сред природата. – Сигурни ли сте, че не искате нищо? Още кафе? Нещо за ядене? – обърна се Джо към дядо си и Били.

– Имаме термос, благодаря – отвърна Карл.

– Кажете ми, ако се нуждаете от нещо или искате да станете да се поразтъпчете. Мога да стоя на пост.

– Трябва да поспиш.

– Не знам дали ще мога – призна тя.

Прекоси голямата тъмна стая. Ако запалеха лампата, всичко вътре щеше да се вижда като в аквариум през прозорците. Огънят бумтеше в камината и хвърляше отблясъци в мрака. При други обстоятелства атмосферата щеше да бъде успокояваща и романтична, но тази нощ пламъците приличаха на огън в ада. Шон и Крейг Ман седяха в отсрещния ъгъл и наблюдаваха задните врати.

В кухнята нямаше никого, но Джо чу гласа на Тайлър от кабинета. Не искаше да прекъсва разговора, затова реши да направи чай, сложи чайника на печката и сетне погледна папките с досиета и листовете на масата.

Някои бяха записки, които единият агент на ФБР бе нахвърлил в служебен тефтер с жълти страници.

"Дохърти показва признаци на обсесивно компулсивно дисоциативно психично разстройство. Справка – историята на престъпленията му. Еротомания с резки промени в настроението. Джинджър Дохърти е била самотна майка. Арън не е познавал баща си (Адам Сандърс-Питърсън. Проверявам него и родителите му). Майка му го е оставяла при приятели и роднини през по-голямата част от живота си. (Ани Ериксън, проверка на показанията ѝ.) Госпожа Дохърти е работила във военните комуникации в продължение на десет години. Приемала е задачи, които да я изведат от щата или страната. Никога не е имала недвижима собственост на нейно име и не е плащала наеми. Живяла е при други хора. Справка – писмените показания в съда, особено на Ани Ериксън по време на наказателния етап на щата Калифорния срещу Арън Кристофър Дохърти. Последна известна месторабота на майката е "Кинг Круз Лайне". Изчезнала е през 1986 година. Убил ли е Арън майка си? И леля си? (Питърсън събира информация за Дороти Майлс, Глендейл, Калифорния.)"

Джо прелисти страниците и потърси показанията, но откри нещо много по-обезпокоително.

Джоана.

Писмо, изпратено по факс, и написано със съвършен дребен почерк. Започна да чете и ръцете ѝ се разтрепериха.

"Миналия месец открих романите ти и ги прочетох почти всичките. Търся останалите, а в това време препрочитам всеки. Ти имаш изумителна дарба и проницателност. Все едно ме познаваш и знаеш какво мисля и чувствам. Разбираш ме като никой друг и съм ти вечно благодарен само заради това.

И аз като Джон Милър в "Нищо не се знае за утре" бях отгледан от самотната си майка, която ме предпазваше, като ме изпращаше да живея при роднини във всички краища на страната. Едва когато прочетох книгата ти, разбрах, че го е правела, защото ме е обичала, а не от егоизъм. Обичах я, но разбрах това чак сега.

Сигурно имаш усет към душите на всички измъчени хора като мен, които са съумели да се запазят въпреки психическите травми и разбитите сърца.

Съпругата ми беше убита хладнокръвно. Много ми липсва. Когато прочетох романа ти "Не ме отминавай", осъзнах, че споделяме една и съща болка. Предопределено ни е да бъдем заедно, Джоана. Ти не ме познаваш, но познаваш сърцето ми и знаеш колко много те обичам и как ще се грижа за теб... "

"Скъпа Джоана – започваше друго писмо. – Знам кой е убил съпруга ти и сина ти и ще отмъстя заради теб."

От гърлото ѝ се изтръгна стон. Да види истината, написана черно на бяло, беше по-лошо, отколкото да я чуе.

Дохърти беше обсебен от нея от години, а тя нямаше представа. Беше живяла тихо и спокойно в Стогодишната долина, без да подозира, че някакъв психопат и убиец отмъщава заради нея. Не го беше молила да го прави, по дяволите! Какво бе сторила, че привлече вниманието на този лунатик?

– Мисля, че водата завря.

Тя се стресна и разпиля листовете на пода. Агент Ханс Виго се приближи до печката и изключи котлона. Джо не беше чула пронизителното свирене на чайника.

– Съжалявам – измърмори тя. – Аз...