Алисън Бренан - Опасна близост

– Няма да стане. Ченгетата няма да ни дадат хеликоптера си.

– Ще го направят, ако това ще спаси живота на Джоана.

Разбира се, Арън нямаше намерение да убива Джоана. Тя щеше да дойде с него. Но полицаите не го знаеха.

– Няма да стане.

– Възможно е.

– Ами камионетката? Още е в Лейквю.

– Затрупана под снега. Акумулаторът вероятно е замръзнал.

– Може да вземем ток от моторните шейни.

– Мислиш ли?

– Да. Бива ме с колите. Мога да запаля камионетката. Трябва само да отидем там.

– Може да стане и по-добре. Ти ще запалиш камионетката, а аз ще се обадя на шерифа и ще му кажа, че има три часа да ни докара хеликоптер. Само че няма да чакаме толкова дълго, а ще офейкаме.

– Той ще мисли, че има време, но няма да е така. – Да.

– Искам заложник.

– Можеш да вземеш сестра ѝ. Трикси Уебър е твоят тип.

– Всяка жена с готини гърди е моят тип, по дяволите.

Арън преглътна. Мразеше грубостта на Дъг, но моментът не беше подходящ да го ядосва.

– Е, имаш ли идея за бомбата?

– Тук няма с какво да предизвикам експлозия, когато вратата се отвори, но знам как ще гръмне, ако изчислим правилно подходящия момент. Трябват ни само свещи. – Чапман издърпа чекмеджето и извади две дебели бели свещи. – Като тези.

Дъг изглеждаше доволен от плана и Дохърти му имаше доверие за такива неща.

Арън се облегна назад и затвори очи. Топлината на огъня го приспиваше.

Джоана.

Джоана Сътън се чукаше с неподходящ мъж и грешеше, ако смяташе, че това ще ѝ се размине.

"Тя не е виновна, а мъжът. С обич, Тайлър."

Тайлър Макбрайд, шерифът на окръг Бийвърхед. Човекът, изпратил снимките от полицейските досиета. Онази вечер Джоана бе разговаряла с него по телефона – тихо и интимно.

"Тя не обича Тайлър. Обича теб, Арън."

Не. Джоана го нарани. Напръска го със спрей против мечки и го остави да умре при температура под нулата.

Как можа да постъпи така с него? Опита се да го убие.

"Не. Тя можеше да вземе пистолета ти и да те застреля, но ти остави оръжието и моторната шейна. Не искаше никой да знае, че те обича."

Спомни си как Джоана го гледаше, как го докосна, тихите ѝ думи на подкрепа и насърчение през целия ден.

Целувката им през нощта, след като пиха чай. Целуна го. Представяше си я ясно как допря устни до неговите. Не би го целунала, ако не го обичаше.

Измисляше си онова, което не си спомняше точно. Осезаемо долавяше уханието ѝ на чистота, свежест и на жена. Мекота. Гладката ѝ кожа. Вкусът на билков чай по устните ѝ.

"Обичам те, Арън. Скоро ще бъдем заедно."

Скоро ще бъдем заедно.

"Идвам да те взема, Джоана. Ще напуснем това място и ще си създадем семейство. Ще се отърва от Дъг веднага щом мога."

Първият неин роман, който прочете, беше "Всичко, от което се нуждаем, е любов". Стана му ясно, че Джоана Сътън чете мислите му и разбира душата му.

Главният герой беше отгледан от роднини, които не го искаха. Баба му почина, леля му го ненавиждаше, а по-големият му доведен брат, пияница, го обвиняваше за всичко лошо, случило се с него.

В края на книгата главният герой намираше жената на мечтите си. Тя го обичаше такъв, какъдто е. След това научаваше, че майка му го е оставяла, за да го предпази от баща му, който го искал мъртъв.

Арън стигна до извода, че това обяснява много за Джинджър Дохърти.

Беше се поставил в тази роля. Майка му беше благородна жена и бе направила всичко по силите си, за да предпази сина си, когото обичаше повече от всичко друго на света.

"Тя не те обича."

Арън поклати глава и се опита да прогони гласа от подсъзнанието си.

"Ето защо трябваше да я убиеш."

Не. Не я беше убил. Той обичаше майка си. Тя беше направила огромни жертви за него. Обичаше го.

А Арън обичаше Джоана. Искаше да ѝ даде втори шанс. Но съзнаваше, че не може да го стори, когато наоколо има толкова много хора. Тя не желаеше да го разбере. Страхуваше се, защото някой я беше уплашил. Някой ѝ беше наговорил лъжи за него. За какъв го мислеше? Беше им необходимо време да бъдат заедно, за да ѝ покаже колко много я обича и се нуждае от нея.

Джоана го обичаше такъв, какъвто е. Щеше да му благодари, че е отмъстил за убийството на съпруга ѝ и смъртта на сина ѝ. Щеше да го прегърне, да го притисне до гърдите си и да му каже, че го обича и никога няма да се разделят. И че за нея Арън означава повече от всичко и от всеки. И че е центърът на вселената ѝ.

Двамата щяха да избягат далеч от всичките тези хора, които го мислеха за такъв, какъвто не беше.

"Всичко е недоразумение."