Алисън Бренан - Опасна близост

Джоана го обичаше.

Джейсън искаше да види как е Уайът и Тайлър го заведе в кабинета. Брат му спеше.

– Ще се оправи ли? – загрижено попита Джейсън. Беше прекалено притеснен за дванайсетгодишно момче.

Тайлър затвори вратата и заведе сина си до пейката в ъгъла на широкото фоайе. Двамата седнаха един до друг.

– Утре Сам Наш и Питър ще закарат с моторната шейна Уайът в Айланд Парк.

– Положението му е сериозно.

– Няма да те лъжа, Джейсън. Състоянието му е стабилно, но се нуждае от медицинска помощ. Може би всичко е наред, но не сме сигурни и в момента Наш се тревожи ча кръвното му налягане и факта, че куршумът все още е в тялото му. Куршумите може да причинят странни неща в зависимост от това къде са заседнали. Трябва да му се направи рентгенова снимка, за да се види дали има увреждания. Тревога будят и други неща, като например дали има съсиреци кръв, затова се налага да го откарат в болница.

Джейсън кимна.

– Ще сторя всичко, за да се погрижа Уайът да живее. Той е мой брат. Обичам го.

– Никога преди не си говорил за него.

– Кога преди?

– Преди да се преместим тук.

– Не говорим много един за друг. Знаеш, че са ни раждали различни майки. Майката на Уайът престана да харесва дядо ти и ние с Уайът израснахме разделени. Но той е мой брат и го обичам. Радвам се, че дойдохме тук, в Монтана, за да го опознаеш. – Тайлър пое дълбоко дъх. Ясно си спомняше страха си, когато чу, че Джейсън е тръгнал след Арън Дохърти. – Ти наистина израсна, откакто дойдохме тук. Знам, че отначало не искаше да се местим.

– Не знаех какво да очаквам. – Момчето наведе глава.

Тайлър хвана ръцете му.

– Джейсън, много се гордея с теб.

– Не си ли ядосан? – Синът му го погледна.

– Уплаших се до смърт, че нещо може да ти се случи, но не можех да ти се сърдя. Действал си инстинктивно. Ако не беше ти, Дохърти щеше сериозно да нарани Джо. Той е много опасен. Предпочитам да не се излагащ на опасност отново, но съзнавам, че това невъзможно. Много приличаш на чичо си.

– Приличам на чичо Уайът?

Баща му се усмихна.

– Моята работа е опасна – в Далас беше по-опасна, но Уайът поема рискове – скейтборд, алпинизъм, рафтинг по бързеи. Осмелява се да се отзове на предизвикателствата и обикновено печели, въпреки че понякога си е счупвал по някой крайник. Възхищавам му се. Аз съм по-предпазлив.

– Чичо Уайът каза, че харесва как обмисляш нещата. И че си умен.

– Така ли?

Джейсън кимна.

– Джо ще се омъжи ли за теб?

– Откъде... Не съм...

– Чичо Уайът ми каза, че си ѝ предложил да се ожените.

Брат му имаше голяма уста.

– Предполагам, че първо трябваше да говоря с теб.

– Харесвам я.

– Аз също.

– Ти не обичаше мама.

– Не е вярно.

Джейсън нищо не каза и Тайлър се запита какви мисли се въртят в главата му. Мълчанието продължи твърде дълго и бащата най-сетне го наруши:

– Ще възразиш ли, ако се оженя за Джо?

Момчето поклати глава.

– Кога?

– Не знам. Още не се е съгласила.

– Защо?

– Защото съпругът ѝ и синът ѝ й липсват.

– И на мен мама ми липсва понякога.

– Знам. В това няма нищо лошо.

Двамата дълго седяха на пейката, но този път мълчанието не беше тягостно. Тайлър прегърна сина си.

Джейсън щеше да стане чудесен млад мъж.

Джо не можеше да пише, нито да заспи, и осъзна, че не е вечеряла. Наближаваше полунощ, когато си сложи домашните ботуши от овча кожа и слезе на долния етаж. Били Гросман и дядо ѝ седяха в антрето. Бъкли лежеше в краката на Карл. Тримата вдигнаха глави да я видят, докато слиза по стълбите.

– Наред ли е всичко? – попита дядо ѝ.

– Да. Реших да си направя чай. Да ви донеса ли нещо?

– Не.

Тя почеса кучето по главата и погледна през прозореца. Прожекторите светеха, но се виждаше само въртяща се бяла снежна завеса. Виелицата беше по-силна от предишната нощ. Джо обаче се чувстваше изненадващо в безопасност. Нямаше начин Арън Дохърти да се добере до нея или до някой друг тази нощ.

Почувства вина, че иска смъртта му. Премръзването беше особено мъчителен начин да умреш. Но Дохърти беше прострелял Уайът и бе извадил пистолет срещу малко момче.

"Той е убил Линкълн Барне."

Заради нея. Джо потрепери, но не от студ.

Знаеше също, че Дъг Чапман е убил семейство Троцки. Дохърти му беше позволил да го направи. Не беше сторил нищо, за да спаси Вики. Тайлър ѝ обясни действията им и че Дохърти не може да ги е убил, но трябва да е знаел. Влезе в бунгалото им. Занесе закуска. Каза на Джо, че всичко е наред.