Алисън Бренан - Опасна близост

– Ще се опитам – промълви.

Тайлър я целуна пак.

– Отивам при Джейсън – заяви и излезе.

Джо седна зад бюрото и погледна снимката на Тим и Кен.

– Обичам го – обясни Джо на фотографията. – Надявам се, че разбирате.

Сега трябваше да събере смелост и да го признае пред Тайлър. Защото след като го направеше, вече нямаше връщане назад.

Арън седеше близо до камината в бунгалото. Струваше му се, че никога няма да се стопли.

Дъг нервно и ядосано крачеше из стаята.

– Не мога да повярвам! Проклет тъпак. Накара ме да дойда с теб само за да стоя затворен тук във виелица и ченгета навсякъде.

– Всички са в хижата. Тази вечер никой не е навън. Ако се придържаме към плана, всичко ще бъде наред.

– План. Защо ти позволих да ме убедиш да остана? Можех да се измъкна днес следобед, преди шибаният сняг да завали. Имах време, но ти каза, че имаш план, затова реших да го направим така, както ти искаш, но ти прецака нещата.

– Вината не е моя.

– Да. Кучката имаше спрей против мечки – изсмя се Чапман.

– Нея наричай кучка – тихо каза Арън. Реакцията на Дъг към промяната в плановете не му харесваше.

– Тя трябваше да ни бъде заложница, билетът ни да се измъкнем от това затънтено място. Но сега не можем да помръднем оттук и на разсъмване наоколо ще гъмжи от ченгета.,

– Имам план.

– Пак ли някоя тъпотия?

– Изслушай ме.

– Писна ми да те слушам!

Арън стисна зъби и отпи от шишето с вода, което намери в килера. Едва сега осъзна колко се е обезводнил в снега. Отне му няколко часа повече от предвиденото да стигне от Научната база до бунгалото. Едва не се отказа на два пъти, но горивото беше на привършване. Продължи, като се движеше покрай езерото и се ориентираше по компаса, и успя.

Не се нуждаеше от тъпотиите на Дъг Чапман след всичко, което понесе днес. Трябваше да се тревожи за много по-важни неща, и по-точно как да убеди Джоана, че я обича. Тя не разбираше, че е убил Линкълн Барне, защото я обича. Нямаха време да говорят по този въпрос и да ѝ обясни. Ако разполагаха с време, тя щеше да осъзнае силата на чувствата му.

Пък и някога тя го обичаше. Написа много книги за него. И само как го гледаше, когато се запознаха. Хвана го през кръста, помогна му да влезе в хижата и му даде храна и подслон. Създадоха връзка, докато пиеха чай. Джоана го обичаше, но се изненада. Това беше всичко. Щеше да го обикне отново. Нямаше начин.

– Дъг – тихо каза той.

– Какво? – троснато попита Чапман.

– Правил ли си бомба?

– Бомба? – Очите му блеснаха. – Не, но мога.

– Как?

Дъг огледа бунгалото, заинтригуван от предложението.

– Тук няма много неща, които мога да използвам, но има пропан за котлона. Мисля, че ще мога да забъркам нещо, но не знам дали ще е стабилно и ще издържи на студа.

– Не искам да местя бомбата, а да взривя бунгалото.

– Защо?

– За отклоняване на вниманието.

От изражението на Чапман беше ясно, че не разбира.

– Хубаво, но ние къде ще отидем? Навън е виелица. Задниците ни ще премръзнат, преди да стигнем до хижата.

– Ще бъде за утре. Трябва ми бомба със закъснител.

Дъг се намръщи, сбърчи чело и се замисли.

– Няма да сме тук, така ли?

Арън поклати глава.

– Зависи от времето сутринта, но ако видимостта е добра и ченгетата дойдат тук, ние ще отидем в хижата.

– Където има още ченгета.

– Не знаем колко са. Могат да пристигнат само с моторни шейни. Предполагам, че повечето ще бъдат навън и ще ни търсят.

– И ако направим нещо глупаво, ще ни намерят.

Дохърти изпита желание да го застреля и да приключи с него веднъж завинаги, но пое дълбоко дъх, пи вода и продължи:

– Искам да намеря начин да взривя бунгалото, като заложа бомба, която да избухне, когато вратата се отвори. Това ще послужи за две цели. Ще разберем кога ченгетата са тук, на най-отдалеченото място от хижата, без да се приближаваме до тях. Ще се скрием на онова място, което ти откри вчера.

– Близо до хижата.

– Точно така. И после ще влезем, когато хората вътре са малко. Ще взема Джоана и тръгваме.

– Накъде?

– В Лейквю има пожарна кула.

– Пожарна кула?

– Да. Висока сграда, където горските пазачи отиват да търсят пожари в далечината. Кулата в Лейквю е затворена и не е използвана от години, но Горската служба все още я поддържа. Ще влезем, ще наблюдаваме и ще видим, ако някой се приближи.

– Ако снегът спре да вали.

– След това ще се обадим на шерифа по радиостанцията и ще му кажем, че искаме хеликоптер, за да напуснем Долината.