Алисън Бренан - Опасна близост

Уайът обаче не искаше да види добрите страни на баща им и се съсредоточаваше само върху лошите. И накрая братята се срещнаха на погребението му и не поддържаха връзка още осем години.

Докато Шарън умря. И шерифът Таблът получи инфаркт.

– Защо престана да ми говориш, когато навърши осемнайсет? – попита Тайлър.

Уайът дълго мълча.

– Завиждах ти.

– На мен?

– Ти винаги си бил железен, Тайлър. Реши да служиш три години в армията, след като завърши колеж. Угаждаше на татко. Внуших си, че си подмазвач и не желаех да се разправям с теб. Нямах представа какво искам да направя с живота си. Не знам. Бил съм глупав, нали? И те мислех за слабак, защото търпиш баща ни. И после, на погребението му, разбрах, че не си слабак, и това ме вбеси още повече. Смятах, че си губя времето. Бях кретен. Но исках да си върна брата. Затова когато Талбът ми се обади, защото знаеше, че имам брат ченге, се сетих за теб.

– Радвам се, че си го направил и се преместих тук. И особено много съм доволен, че Джейсън има такъв страхотен пример за подражание като чичо си.

Уайът протегна ръка. Тайлър я стисна и я задържа.

– Утре сутринта ще те закараме на хирург.

– Наш се тревожи за куршума, но ще се оправя.

Тайлър също се притесняваше.

– Прави, каквото той ти казва и не се движи.

– Това заповед ли е?

– Да, по дяволите! Знаеш колко съм властен.

– И аз имам заповед за теб, братко.

Тайлър се ухили:

– Мисля, че не си в положение да издаваш заповеди.

– Дай ми две седмици да възвърна силите си и ще играем баскетбол един срещу друг.

– Дадено. Какво е желанието ти?

– Дай на Джо втори шанс.

– Мислех, че не одобряваш връзката ни. – Тайлър подпря лакти на коленете си. – Ти беше приятел на съпруга ѝ.

Уайът кимна.

– Кен Сътън беше прекрасен човек. Държеше се добре с Джо и я обичаше повече от всичко. Бяха чудесна двойка. И ако той не беше убит хладнокръвно, щяха да доживеят до дълбоки старини и да отпразнуват златна сватба. Това обаче не се случи, а Джоана заслужава да бъде щастлива.

– А тя знае ли го?

– Отначало не ми харесваше, че се срещаш с нея.

– Чувствах го. Мислех, че си падаш по нея.

Уайът се засмя и трепна, когато рамото му се разтресе.

– Обичам я като сестра. Джо преживя огромна трагедия и не искам никой да я нарани.

– Не съм човек, който се влюбва лесно и после изоставя жените. Ти обаче едва ли го знаеш, защото не ми идваше често на гости.

– След известно време забелязах колко щастлива е Джо, след като те виждаше, и промених мнението си. Искам да кажа, че само защото се е уплашила и е избягала, не ѝ позволявай да избяга завинаги.

– Вече взимам мерки по въпроса – усмихна се брат му.

– Тогава защо ме остави да говоря като някоя клюкарка, по дяволите?

Тайлър се засмя. В стаята влезе Наш.

– Как е пациентът?

– Състоянието му е същото, но го боли, когато се смее – отвърна Тайлър.

С джинси и пуловер и с коса, все още влажна от къпането, Джо седна зад бюрото и извади снимка от чекмедже, което рядко отваряше. Кен и Тими. Беше правена само няколко седмици, преди да ги убият, край езерото Тахо. Бяха ходили на ски и Лия беше с тях. Трикси не пожела да дойде. Джо не възрази, защото сестра ѝ се нуждаеше от време да реши какво иска да направи със себе си. Що се отнасяше до Джо, Трикси и Лия можеха да живеят с тях завинаги.

Тя се вгледа в Кен. Русата му коса бе паднала над загорялото от слънцето лице. Докосна косата му, сякаш да я махне от челото.

– Кени, обичам те. Винаги ще те обичам, но съм щастлива с Тайлър. Мисля, че ще го харесаш.

Двамата бяха различни в много отношения. Кен беше приказлив, общителен и изпълнен с нервна енергия. Тайлър беше сдържан, непоколебим и твърд като желязо. Енергията му беше овладяна, но готова всеки момент да избухне. Но по важните неща – лоялност, воля и честност – си приличаха. Имаха едни и същи ценности за необходимостта от дом и семейство, които и тя споделяше.

Погали лицето на Тими и сподави риданието си. Сълзите не идваха.

– Липсваш ми, Тим. Много ми липсваш.

Страхуваше се, че ако обикне Тайлър и се омъжи за него, Джейсън ще измести Тим. Никой обаче не можеше да го замени. Тим беше неин син. Тя го обичаше и винаги щеше да си спомня деветте години, прекарани заедно. Как го държеше като бебе. Как гледаше, докато той правеше първите си стъпки, караше колело и се спускаше със ски зад баща си по склоновете.

Никой не можеше да ѝ отнеме спомените и за пръв път от години Джо им се отдаде изцяло и си припомни радостта, а не трагедията.