Алисън Бренан - Опасна близост

"Не ме карай да убивам, Джоана. Моля те, не ме карай да убивам никого."

Той продължи по пътеката към Научната база, но не спря, а зави на юг. Щеше да заобиколи езерото Ъпър Ред Рок и да се върне в хижата, преди да се стъмни.

Дано Чапман го чакаше.

Тайлър пристигна в изоставената ферма, увери се, че всички са в безопасност, и се обади в хижата. Отговори Карл Уебър.

– Ман дойде ли с Уайът и Бен?

– Да, преди двайсетина минути. Наш е при Уайът.

– Как е той?

– Жив.

– Не звучи окуражително.

– Нуждае се от лекар. Наш е добър, но не е хирург.

– Но ще се държи, докато го превозим през планината.

– Трябва да побързате.

– По дяволите! Карат ли го вече?

– Не. Няма начин да минат през прохода Ред Рок в това време. И ще се влошава. От Метеорологичната служба съобщиха, че ще продължи само десет часа. Утре сутринта ще го закарат.

– Искам да изведем и децата от хижата. Докато не разбера, че и двамата бегълци са задържани, никой не е в безопасност. Портър доведе ли гостите в хижата?

– Тайлър, говори Ханс Виго. Имаме проблем. Семейство Троцки са мъртви.

– Троцки?

– Младоженците. Портър ги е намерил. С Дънкан отидохме в бунгалото им веднага щом пристигнахме. Мъжът е мъртъв от петнайсет часа. Вероятно е убит между двайсет и три и два часа през нощта. Жената е мъртва от три часа. Изнасилвана е, бита е и е завързана за рамката на леглото с риболовно влакно, което е срязало плътта до костите. Но причината за смъртта е прерязване на гърлото.

– По дяволите! Дохърти ли го е направил?

– Чапман. Дохърти не е имал време да изнасили госпожа Троцки. Портър каза, че е дошъл в пет часа вчера вечерта. Имал запазена стая на името на Джон Милър. Твърдял, че камионетката му затънала и вървял пеша. Бил убедителен. Видели са го вчера късно през нощта, около полунощ. Сутринта помогнал на Портър със закуската. След това отишъл с Джо в бунгалото на Троцки. Влязъл вътре, но не стоял дълго. Трябва да е разбрал какво става. Предполагам, че Чапман е бил там и Дохърти го е прикривал. Може би е знаел дори още от самото начало и затова е отишъл с Джо да разнася закуски.

– Можел е да я отвлече – отбеляза Тайлър. – Защо сега, а не тогава?

– Искал е да я ухажва. Да я спечели. Когато не е успял и тя е открила истинската му самоличност, се е наложило да я отвлече.

– Някаква следа от Чапман?

– Не. От бунгалото излизаха следи, но вятърът ги е засипал със сняг. С Дънкан ги проследихме, но започнахме да се въртим в кръг.

– Хижата обезопасена ли е?

– Питър Наш, Крейг Ман, Портър и Дънкан пазят входовете. Всички са въоръжени. Карл Уебър стои до радиостанцията. Оправихме телефоните. Някой беше изтръгнал жиците от кутията пред къщата. За десетина минути свързахме отново всичко. Обадих се в оперативния отдел в Хелена и ги предупредих. Чакат подходящо време и ще докарат подкрепления с хеликоптер.

– Кога?

– Труден въпрос. Не по-рано от утре.

– С Мич тръгваме да търсим Джейсън, Следите са ясни, но нямаме много време. Ще изпратя Шон Ман и момчетата с помощника Гросман. Оглеждайте се за тях.

– Добре. Бъди внимателен.

Тайлър затвори. "Бъди внимателен." Беше казал същото на Джейсън, когато синът му тръгна на скаутския поход. Не "Обичам те" или "Забавлявай се", а "Бъди внимателен". Тревожеше се, че Джейсън ще се изгуби, ще се нарани или ще премръзне. И през ум не му минаваше, че синът му ще тръгне да преследва убиец при температура минус десет градуса и задаваща се буря.

Тайлър излезе от бунгалото. Виелицата започваше. Валеше все по-обилен сняг.

– Били, не се отделяй от момчетата. Заведи ги в хижата и не излизайте оттам. – Той разказа на помощника си за убийствата. – Бъди нащрек. Готов ли си? – обърна се към Мич Бианки.

– Да тръгваме.

Вятърът и снегът започваха да закриват пътеката, по която беше поел Джейсън, но очертанията ѝ все още се виждаха и можеха да се движат по нея. Джейсън сигурно бе карал по дирите на Дохърти и ги бе разширил. Беше постъпил умно, независимо дали го беше направил нарочно или по необходимост.

Десетина минути след като потеглиха Тайлър вдигна ръка и Мич спря до него. Шерифът посочи ухото си и му направи знак да слуша.

Чуха друга моторна шейна. Движеше се бързо. Трудно беше да се определи точно откъде идва звукът, но се приближаваше.

– Дръпни се встрани от пътеката – заповяда Тайлър. Двамата спряха след три метра и изгасиха моторите, за да се ориентират къде е шейната. – Идва...

Той не можа да довърши мисълта си. "Арктик Кет" се появи в полезрението им.