Алисън Бренан - Опасна близост

Той видя миналото си, което мислеше, че Джоана познава и разбира. Тя беше писала за живота му. Някога го обичаше. Също като майка му.

Арън навършваше девет години и майка му каза, че ще дойде за рождения му ден.

Той седеше във всекидневната на приятелката ѝ Ани. Тя беше добра, един от най-добрите хора, при които майка му го беше оставяла. Знаеше, че Ани иска да го задържи завинаги, но майка му отказва. Затова непрекъснато го местеше. Последния път стоя при Ани три месеца, а после майка му го взе и каза, че ще живее на друго място. Щял да се запознае с родителите на баща си. Ани плака, когато Арън тръгна. И той искаше да плаче, но не смееше.

Майка му щеше да го нарече ревльо и може би никога повече нямаше да го вземе.

– Изглеждаш много добре, Арън – весело каза Ани, но той четеше мислите ѝ и видя, че е тъжна.

Искаше да попита кога ще дойде майка му, но не го направи, защото не желаеше да знае истината.

– Скоро – щеше да отговори Ани.

Но това беше лъжа и двамата го знаеха. Не искаше тя да го лъже, затова не зададе въпроса.

За Джинджър Дохърти "скоро" означаваше няколко минути или няколко седмици.

Арън седеше с ръце, скръстени в скута, както майка му харесваше. Панталоните му бяха изгладени, ризата му чиста и косата, пригладена с гел назад. Беше представителен. Дори беше излъскал обувките си със слюнка, както един от чичовците му го научи.

Този път майка му щеше да го задържи.

Минутите се превърнаха в часове, а часовете в цяла нощ. Ани беше приготвила любимото му ядене и се опита да го накара да хапне нещо, но той не искаше да изцапа чистата си риза или изгладения панталон. Ами, ако майка му влезеше? Нямаше да го прегърне, а само щеше да му каже да отиде да се преоблече.

Беше го правила и преди. Арън бе научил, че трябва да е безупречен, за да получи обичта ѝ.

Но всичко беше наред. Умееше да се преструва на безупречен.

Чака цяла нощ. Не спа. Ани плачеше в стаята си. Чу я, че се обажда по телефона и оставя съобщения. "Джинджър, къде си? Обеща да дойдеш днес! Арън те чака. "

"Джинджър, по дяволите, вдигни слушалката!"

" Това е за последен път, Джинджър. Няма да гледам как отново разбиваш сърцето му. Нараняващ собственото си дете и си твърде голяма егоистка, за да го забележиш. "

След известно време Арън престана да обръща внимание на Ани. Тя не разбираше майка му. Не ѝ беше ясно, че майка му има безупречен живот и се нуждае от безупречно дете. Затова не може да го задържи при себе си.

Три дни по-късно Джинджър Дохърти се появи.

– Честит рожден ден! – Прегърна го и притисна главата му до гърдите си. Ухаеше на рози, сапун и чистота. – Красивото момче на мама! Днес ставаш на девет години!

Ани стоеше намръщена на прага.

– Рожденият му ден беше в понеделник.

Джинджър въздъхна театрално.

– Рожденият му ден е днес. Знам, защото аз съм го родила. Искам да се запознаеш с един човек. Ще отидем да вечеряме в луксозен ресторант. Върви да облечеш най-хубавите си дрехи, Арън. Сигурна съм, че ще се държиш добре.

Той хукна да се преоблече, но чу думите на Джинджър:

– Ани, не трябваше да го водя при теб. Довечера заминаваме.

– Моля те, Джинджър, нека го задържа. Обичам го.

– Той не е твой син, а мой, и не може да го имаш.

Майка му тръгна по коридора, докато Арън се преобличаше.

– Събери си багажа. След вечерята ще отидем на гости в едни приятели.

– Не го взимай, Джинджър – замоли я Ани. – Само ще го оставиш при някой друг, който не го обича като мен.

– Той не е твой, за да го обичаш – отвърна Джинджър.

Никой не го обичаше. Можеше да проследи шейната. Кой ги беше намерил? Не можа да го види добре. Сигурно беше единият от двамата мъже, Крейг или Шон Ман, които дойдоха с Джоана.

Щеше да ги убие и двамата.

Ами, ако шерифът "С обич, Тайлър" вече бе стигнал до фермата? Ако беше в хижата? Ако бяха намерили Дъг или скритите моторни шейни, които откраднаха, след като камионетката затъна?

Имаше твърде много "ако".

Трябваше да намери място да се съвземе. Арън погледна километража на моторната шейна. Следеше какво разстояние са изминали. Намираше се само на три километра от Научната база. Смяташе да спрат там, да се уверят, че никой не ги е проследил, и да отидат в Лейквю, близо до мястото, където беше затънала камионетката. Така щеше да стигне до Южния път на запад от водохранилището "Лима" и да открадне кола. Да отведе Джоана далеч от Долината и от всеки, който можеше да ѝ повлияе.

Но трябваше отново да я вземе. Ами, ако тя не искаше да тръгне с него? Тогава Арън щеше да започне да убива.