Алисън Бренан - Опасна близост

– Прикривай ме – нареди на Мич, застана на пътя на шейната и размаха ръце.

Шейната намали и спря. Човекът отзад скочи и каза нещо на другия. Тайлър се напрегна.

Вторият човек слезе и смъкна каската и скиорската си маска.

Джейсън.

Тайлър тръгна към него. Джо също махна скиорската си маска и последва момчето.

"Джейсън е жив и здрав. Джо е жива и здрава."

Тайлър щеше да направи всичко по силите си, за да запази живота им.

Той прегърна сина си. В очите му блестяха сълзи.

– Къде ти беше умът? – с пресипнал глас попита.

– Той ми спаси живота – рече Джо.

Тайлър я погледна. На лицето ѝ имаше синини.

– Нарани ли те?

Тя поклати глава.

– Не знам какво беше намислил. Струва ми се, че се беше отправил към Центъра – научноизследователската база, която е затворена през зимата.

Тайлър искаше да върне Джейсън и Джо, но сега, след като бяха в безопасност, залавянето на Арън Дохърти беше най-важната задача.

– Можеш ли да закараш Джейсън до хижата?

– Да, но...

– Трябва да намеря Дохърти.

– Бурята приближава, Тайлър. До Научната база има най-малко два часа път. Ами ако греша и той има други планове?

Мич излезе на пътеката. Снегът беше покрил раменете му през краткото време, докато бе стоял неподвижно.

– Тя е права, Тайлър. Не можем да се борим с природните стихии. Слънцето ще залезе след по-малко от три часа.

Тайлър искаше Дохърти, защото беше изложил на опасност жената, която обичаше. И защото простреля брат му.

– Как се измъкна? – попита той.

Джо се поколеба.

– Кажи ми истината.

– Чух характерния звук на "Арктик Кет". Помислих, че е Шон Ман, тъй като той я кара от хижата до фермата на Кимбъл. Нямах план, но се опасявах, че когато стигнем до крайната цел и спрем, Дохърти ще чуе шейната. Казах му да намали, защото караше твърде бързо, а после той неочаквано спря и ме попита защо не искам да умра. Призна, че е убил Линкълн Барне – човекът, който уби Кен и Тими. И тогава чу моторната шейна. Не знам защо ме остави сама. Предполагам, защото имаше пистолет. Тръгна по пътя, по който бяхме дошли. Не исках никой друг да пострада. Извадих спрея против мечки, повиках Дохърти и го напръсках. И сетне осъзнах, че в шейната е Джейсън. Не чакахме да видим какво ще направи Дохърти и потеглихме.

– Добре – с дрезгав от вълнение глас каза Тайлър. Отново прегърна сина си и протегна ръка към Джо. – Имаш право. Трябва да се върнем в хижата. – Не искаше да ѝ казва за семейство Троцки в присъствието на Джейсън.

Вятърът навя сняг около тях и го завихри. Видимостта намаля на няколко метра.

– Как е Уайът? – попита Джо.

– Вече е в хижата. Добре е, но се нуждае от хирург. Куршумът още е в рамото му. Сам Наш дойде с нас и се грижи за него, но каза, че Уайът трябва да бъде опериран.

– Но чичо Уайът ще се оправи, нали? – попита Джейсън.

– Така мисля – отвърна баща му. – Джейсън, искаш ли да се качиш при мен?

– Имаш ли нещо против, Джо? – попита Джейсън.

– Не. Върви с баща си.

Тайлър се наведе, целуна Джо съвсем леко по устните и прошепна в ухото ѝ:

– Благодаря, че опази сина ми.

Дъг Чапман се усмихна, докато потриваше ръце на помръкващата дневна светлина.

Мразеше снега и студа. И Монтана. Не можеше да повярва, че онзи фанатик го е убедил да отидат да се запознае с неговото момиче.

Лайнар.

Той наблюдаваше, скрит между дърветата. Двама мъже, които се движеха и държаха като ченгета, нахлуха в бунгалото с мъртъвците. Нямаха представа колко близо е Дъг. Въпреки че го мразеше, снегът си имаше своите предимства, особено когато вятърът го завихряше. Като камуфлаж.

Веднага щом заминаха, той се върна в първото бунгало, което двамата с Арън бяха намерили, когато дойдоха в тази ледена пустош. Цял ден разучава района на картата, която Арън му даде, преди да тръгне с кучката да доведе проклетите бойскаути.

– Виж как ще можем да се измъкнем оттук. Ще заминем веднага щом взема Джоана. Ще се срещнем в първото бунгало, където скрихме моторните шейни.

Дъг не даваше пукнат грош за кучката, освен ако Арън не я споделеше с него. Тя имаше хубав задник и той би го използвал, но чувстваше, че Дохърти няма да бъде щедър. Падаше си по кучката и рискуваше главата си заради нея. Какво говореше това за него? Несъмнено слугуваше на оная си работа.

Дъг не беше такъв. Придържаше се към плана, защото смяташе, че е умен, но щеше да убие мръсницата, ако се намесеше. Никоя жена не можеше да му попречи и той щеше да се измъкне от капана, в който Арън го беше вкарал.