Алисън Бренан - Опасна близост

Шейната спря, но човекът не слезе. Изглеждаше твърде дребен, за да е Шон Ман. Беше облечен в светлосив скиорски екип със зелена светлоотразителна ивица на гърба.

Джейсън.

– Джейсън? Какви ги вършиш?

Той махна каската и скиорската си маска. Много приличаше на баща си, само че черната му коса беше малко по-дълга и разрошена. Беше хубаво момче и щеше да стане красив млад мъж,

– Той простреля чичо ми. Не исках да нарани и теб.

Джо не можеше да го накаже. Щеше да остави това на баща му, въпреки че Джейсън Макбрайд беше най-смелото и благородно момче, което познаваше. Щеше да помоли Тайлър да бъде снизходителен и да му прости безразсъдството. Джо беше убедена, че Джейсън е спасил живота ѝ.

Тя го целуна по бузата.

– Сложи си каската. Трябва да тръгваме. Той скоро ще се съвземе.

Дохърти щеше да бъде зашеметен най-малко двайсет минути, вероятно дори по-дълго, но тя не можеше да му позволи да ги настигне. Снегът се усилваше.

Прецени къде се намират. Можеха да се върнат във фермата на Кимбъл, до която имаше един час път, или да се отправят на юг и да минат по брега на езеро Ъпър Ред Рок. Проблемът беше там, че от онази страна на езерото нямаше пътеки за моторни шейни. В преспите се криеха препятствия като огради и скали и тъй като отново започваше да вали, Джо не можеше да рискува да затънат някъде без радиостанция.

Как би постъпил Тайлър? Крейг Ман сигурно му се беше обадил и му бе казал, че Уайът е прострелян. Нямаше да могат да закарат всичките момчета в хижата само с две моторни шейни. Арън Дохърти беше взел една, а Джейсън – друга. И когато научеше, че Джейсън е тръгнал след нея и Дохърти, Тайлър щеше да ги последва. Това означаваше, че трябва да отиде във фермата и да потегли оттам.

Тя седна зад Джейсън и бавно обърна шейната. Дохърти извика. След това се разнесе изстрел. Беше намерил пистолета.

Джо подкара бързо по пътеката. Трябваше да се измъкне от обсега на Дохърти, колкото е възможно по-скоро. Завиха зад преспата и тя намали на трийсет километра в час.

– Благодаря, Джейсън – рече и примига, за да прогони сълзите.

Арън допълзя до моторната шейна. Беше заслепен. Очите му пареха. Имаше чувството, че хиляди мравки пъплят под кожата му. Едва дишаше.

Щеше да намери Джоана. Да увие ръце около врата ѝ и да я разтърси. "Защо, Джоана? Защо се опита да ме убиеш?"

Да, това беше намерението ѝ. Искаше той да умре. След всичко, което беше направил за нея. Уби заради нея. Отмъсти със собствените си ръце и поне веднъж в живота си постъпи правилно. Убийството на Линкълн Барне го направи герой. Държеше да го докаже на Джоана.

А тя го нарани.

Арън вдигна глава. Моторната шейна беше далеч. Вятърът го блъскаше в гърба и снежните вихрушки, сякаш му се подиграваха. "Джоана не оцени саможертвите ти. Виж какво направи за нея! А тя ти измени."

" С обич, Тайлър."

Шерифът на окръг Бийвърхед, Монтана.

Джоана не беше достойна за любовта и привързаността му. Не заслужаваше нищо. Измени му с ченге.

"Ти уби приятеля ѝ."

Той се беше опитал да го спре. Защо не го остави да замине? Защо трябваше да се намесва? Арън не искаше да убива никого. Единственото му желание беше Джоана да бъде с него. Толкова много ли искаше?

Може би трябваше да остане да лежи там и да чака нощта. Щеше да умре в снега, да премръзне до смърт. Той беше нищожество. Прашинка във вселената. На кого щеше да липсва? На никого. Никой не даваше пет пари за него. Арън не беше достоен за внимание.

Но продължи да пълзи.

Джоана го беше използвала, флиртуваше с него. Закачаше го. А после се обърна към ченге да ѝ даде обич.

Арън не заслужаваше такова отношение. Тя би трябвало да му благодари за всичко, което бе сторил за нея.

Какво направиха ченгетата? Можеха да убият Линкълн Барне заради нея, но имаха морални принципи. Арестуваха го, но Барне не пострада за убийството на бащата и сина Сътън. И по-рано бе излежавал присъда в затвора. Освободиха го и той отново уби.

Арън примига. Очите му още пареха, но виждаше малко по-добре. Изправи се и тръгна към моторната шейна. Свлече се на седалката и включи отоплението. Въздухът не беше горещ, но беше по-топъл от студа около него.

Щеше да ги избие всичките. Надяваше се, че мъжът, когото простреля, е мъртъв. Дано Джоана знаеше, че вината е нейна.

Въздържа се да не извика, но главата му запулсира от силна болка. Болката от измяната и любовта към неподходяща жена. Беше ли обречен на нещастен живот?