Алисън Бренан - Опасна близост

Шейната отново се наклони.

– Трябва да намалиш – настоя Джо. – Ще пребиеш и двама ни.

– Ако ще умирам, предпочитам да умра с теб.

Господи, Дохърти не се страхуваше от смъртта. Нямаше да му мигне окото да убие и двамата.

– Моля те, Арън, не го прави. Не познаваш района. Не искам да умра.

– Защо?

Той спря, но не угаси мотора. "Арктик Кет" се приближаваше. Джо погледна уредите. Горивото намаляваше.

– Кажи ми, Джоана, защо искаш да живееш? – Дохърти обърна лицето ѝ към себе си. Черните му очи, които я гледаха изпитателно на фона на неземната сивота на падащия сняг, я уплашиха. Изглеждаше нормален и погледът му беше спокоен. Прекадено спокоен. Владееше напълно чувствата си.

Джо не отговори веднага и той стисна челюстите ѝ.

– Защото тук ми харесва. Това е най-спокойното място на земята. Моят дом.

– Искаш да живееш заради някакво място?

– И заради дядо ми. Сестра ми. Племенницата ми. Приятелите ми. – "Заради Тайлър" – помисли си тя, но не го каза. Припомни си думите на Минди и заподозря, че ако Дохърти научи за Тайлър, ще я убие веднага.

– Но ти нямаш никого – възрази той.

– Какви ги говориш?

– Съпругът ти и синът ти са мъртви.

– Не говори за сина ми.

– Какво те крепи? Защо искаш да живееш, след като Линкълн Барне изби семейството ти?

И Джо си беше задавала същия въпрос през седмиците след убийствата. Нощем я обземаше силно отчаяние и един Господ знаеше как не се самоуби.

Но всъщност никога не го беше обмисляла сериозно. Не. Кен не би искал да го направи. И съпругът ѝ, и синът ѝ обичаха живота толкова много, че беше немислимо да отнеме своя.

По гърба ѝ полазиха тръпки. Откъде Дохърти знаеше за Линкълн Барне?

– Познаваше ли Линкълн Барне? – попита тя.

– Много добре.

"Арктик Кет" се приближаваше. Джо се уплаши, че Дохърти ще чуе шейната.

– Аз убих Линкълн Барне – заяви той. – Убих го заради теб, Джоана. Защото той ти отне семейството. Обичам те и намерих справедливост за теб.

– Убил си Линк? – изненада се тя. – Защо?

– Той беше в съседната килия. От него чух за теб. Обвиняваше те, че държиш Трикси далеч от него. И после намерих книгите ти в библиотеката на затвора. Прочетох ги и веднага разбрах, че ти си единственият човек в света, който ме разбира. Помниш ли "Утре никога не се знае"? Джон Милър е главният герой в романа. Майка му го оставя при дядо му и баба му, за да води бурен живот. Моята майка беше такава. Джон не намира любов, защото не знае как. Ти ме научи какво е любовта.

– Любовта означава доверие. Ти простреля Уайът. Как бих могла да ти вярвам?

– Ще се научиш.

Дохърти вдигна глава. "Арктик Кет" беше съвсем близо.

– Някой ни е проследил. Спря, защото си знаела! – Той я удари.

– Ти спря... – започна тя, но Дохърти не ѝ позволи да довърши изречението, угаси мотора и прибра ключовете в джоба си. – Не мърдай.

Той скочи от шейната, стисна в ръка пистолета и тръгна по посока на звука. Ботушите му затъваха дълбоко в снега. Бързо разбра какво става и пое по дирите на "Поларис".

Джо не можеше да позволи още някой да бъде прострелян или убит заради нея. Шон Ман беше млад човек и имаше баща, който щеше да бъде съсипан, ако убиеха сина му. Тя не можеше да причини това на никой родител. Независимо дали детето му беше на девет или на деветдесет години, на всеки родител беше трудно да се прости с него.

Слезе от шейната, замоли се бръмченето на мотор! На идващата "Арктик Кет" да заглуши действията ѝ, на дигна седалката и извади спрея против мечки, След това безшумно тръгна след Дохърти, който беше толкова съсредоточен, че не я забеляза.

"Арктик Кет" заобикаляше преспите, Джо не вижда? Ще шейната, а само разпръсквания от нея сняг.

– Арън, недей! – извика тя. Намираше се на четири метра от него.

Дохърти се обърна и я изгледа изненадано.

– Казах ти да не мърдаш! – Той направи крачка към нея и Джо вдигна ръка и го напръска със силно концентрирания лютив спрей, който за секунди спираше нападението на мечка гризли.

Не беше виждала въздействието на спрея върху човек. Дохърти падна на колене и изкрещя от такава силна болка и агония, че за миг тя изпита вина.

"Арктик Кет" заобиколи близката преспа. Джо трескаво размаха ръце с надеждата човекът да спре.

Дохърти зарови лице в снега и после вдигна глава. Очите му бяха зачервени, подути и притворени. Беше изпуснал пистолета.

– Джоана – изкрещя той – Вятърът духаше от север и разнасяше лютивия спрей на юг. Джо тръгна препъвайки се по преспата. Затъваше в снега, но се радваше, че водонепроницаемата подплата не позволява снегът да напълни ботушите ѝ.