Алисън Бренан - Опасна близост

– Ще дойда, колкото е възможно по-скоро.

Тайлър изключи предавателя. Очите на всички бяха вперени в него.

– Наш, можеш ли да отидеш в хижата?

– Разбира се. И ако трябва да доведеш скаутите тук вместо в "Лосова глава", направи го. Питър ще дойде с теб.

Питър беше синът на Наш, трийсетгодищен военен ветеран, който не говореше много и през цялото време стоеше настрана.

– Добре. Когато стигнем до фермата, ще се свържем с хижата и ще проверим дали е безопасно да заведем момчетата там. В противен случай ще дойдат тук. Бианки и Били, елате с мен и Питър във фермата. Питър ще ни води, защото познава по-добре Долината.

– Ние отиваме в хижата – рече Виго.

– Бъдете внимателни. Не знаем дали Чапман е жив или мъртъв.

Въоръжен с пистолет, Портър изкатери склона до бунгалото, където бяха отседнали студентите. Почука на вратата и после отстъпи назад.

– Кой е?

– Портър Уд от хижата.

– Откъде да знаем?

– Погледнете през прозореца.

Портър се премести надясно. Щорите се отвориха и Брайън Бейтс погледна през стъклото.

Вратата се отвори миг по-късно.

– Извинявай, но Джо каза, че може да имаме неприятности, затова да не пускаме никого.

– Шерифът иска да дойдете в хижата. Тръгнал е насам с подкрепления.

– Налага ли се? Наистина ли има проблем? Мислех, че е само предпазна мярка.

Хубавата дребна Мари прегърна Брайън.

– В опасност ли сме? – попита тя. Големите ѝ сини очи се стрелкаха ту към приятеля ѝ, ту към Портър.

– Шерифът смята, че избягалите затворници са тръгнали насам. Може да са намерили подслон по време на виелицата през нощта в някоя от ваканционните вили край пътя или да са умрели от студ. Надявам се да е станало второто, но трябва да бъдем предпазливи.

– Добре. Дай ни няколко минути да съберем багажа си.

Старецът кимна.

– Ще отида да говоря със семейство Троцки. Ще се срещнем долу след десетина минути.

Брайън затвори вратата. Портър се спусна по стръмния склон. Снегоходките не му позволяваха да се подхлъзне. Дърветата го предпазваха от силния вятър, но едва забелязваше бунгалото долу. Беше прекарал тук двайсет и девет зими и не ги харесваше особено много. Великолепното лято обаче компенсираше суровата зима. Нищо на света не можеше да се сравни със спокойствието и блясъка на Стогодишната долина през юни и юли, когато долитаха птиците.

Мисълта за лятото го крепеше през зимата. Той се приближи до бунгалото на Троцки и се заслуша.

Воят на вятъра. Падащият от дърветата сняг. Припкането на гризачи по клоните. Чу моторните шейни отдалеч. Бяха на няколко километра. Не можеше да определи дали идват от североизток, където бяха скаутите, или от запад, откъдето идваше шерифът. Но в Долината звукът се чуваше надалеч.

Той почука на вратата. Отвътре не се чуваше нищо, но може би младоженците спяха. Портър не се беше женил, но някога беше млад и влюбен. Преди войната.

Той потропа по-силно. Отново тишина. Извади пистолета. Щорите на двата прозореца бяха спуснати и не виждаше вътре. Бавно превъртя валчестата дръжка на вратата.

Беше отключено.

Бутна вратата и се отмести встрани. В съзнанието му прозвуча фантомна стрелба и Портър се обля в пот. Стисна оръжието и надзърна през пролуката.

Вики Троцки беше гола, завързана за леглото и от шията ѝ течеше река от кръв. Тялото ѝ беше покрито със синини и рани. Очите ѝ бяха втренчени в небето, сякаш молеха за пощада.

"Грег ли ѝ е сторил това?"

Мисълта беше отблъскваща и Портър изпита вина, когато видя Грег Троцки мъртъв на пода.

В бунгалото нямаше друг човек. Старецът тресна вратата. Причерня му пред очите. Той ли беше виновен? Като изпрати Арън Дохърти с Джо?

Дохърти обаче не бе имал достатъчно време да изнасили и да убие Вики. През нощта ли го беше извършил? Затова ли беше толкова нетърпелив да тръгне с Джо?

Джо. Мили Боже, тя беше с психопат!

Портър се вцепени. Когато Дохърти бе оставил снимките на другите двама убийци във факс машината и бе взел своята, Портър беше предположил, че те са мъртви или са отишли другаде.

Не можеше обаче да проумее как Арън Дохърти е убил семейство Троцки. През по-голямата част от нощта бушуваше виелица. Вики е била убита неотдавна, защото тялото ѝ още беше топло. Трупът на Грег беше стегнат и твърд, признак на вкочанясване. Портър беше виждал много мъртъвци във Виетнам и разбра, че Грег е бил убит преди съпругата си.

Това означаваше, че наоколо обикаля убиец. И никой не знаеше къде е.