Алисън Бренан - Опасна близост

– Извратен тип.

– Всичко това съвпада с моите изводи. Той страда от самозаблуди, но не каквито се очакват от наркоманите по улиците или психично болните, които обикалят из някои големи градове.

Той се свърза с хижата по радиостанцията и Портър отговори веднага.

– Портър, отиди в бунгалата и...

– Говори ли с Джо или с Уайът?

– Какво искаш да кажеш?

– Намерих снимката от полицейското досие на Арън Дохърти.

– Изпратих я по факса заедно със снимките на Дъг Чапман и Томас О' Брайън.

– Видяхме само онези на O' Брайън и Чапман. Открих снимката на Дохърти в стаята на Джон Милър, сгъната в един от романите на Джо. Дохърти и Милър са един и същ човек.

Тайлър мигновено осмисли думите на Портър:

– Джон Милър е единият от мъжете, които са отишли с Джо да доведат бойскаутите на Уайът.

– Да.

– Джо знае ли?

– Преди малко ѝ се обадих и ѝ казах.

По дяволите! Щеше да бъде по-безопасно да оставят Дохърти да си мисли, че не знаят кой е, и да се върне в хижата с Уайът и момчетата.

– Ще се свържа с тях. Прибери всички в хижата и ги дръж там.

Тайлър затвори и набра честотата на Уайът. Никой не отговори. Опита отново и отново, но не чу нищо.

И после от радиостанцията се разнесе глас:

– Ало?

– Аз съм шерифът Макбрайд. С кого говоря?

– С Кевин Сампсън.

– Кевин, дай ми Уайът.

– Той е ранен.

– А госпожа Сътън?

– Не е тук. Господин Милър я отведе,

– Господин Милър? – повтори Тайлър и кръвта му се вледени.

– Той я отвлече и простреля господин Макбрайд.

– Как е Уайът?

– Мисля, че е добре. Не знам. Господин Ман му прави нещо.

– Дай ми Джейсън.

– Не мога.

Безпокойството на Тайлър нарасна.

– Дай да говоря с него, синко.

– И той замина.

– Как така замина?

– Тръгна след госпожа Сътън и господин Милър. Мисля, че ги следи.

Тринайсетгодишният му син преследваше убиец по време, когато се задава буря.

"Убиецът е хванал Джо."

– Дай ми господин Ман. Веднага.

– Добре.

– Говори Шон Ман – чу се след миг друг глас. – Баща ми се опитва да спре кървенето на господин Макбрайд.

– Какво се случи?

– Не съм съвсем сигурен, но някой се обади на Джо по радиостанцията и господин Милър превъртя. Извади пистолет и заяви, че тя ще тръгне с него. Господин Макбрайд направи крачка към него и той го простреля.

– Как е господин Макбрайд?

– Прострелян е в дясното рамо. Татко каза, че вероятно ще се оправи, ако го закараме на лекар.

Тайлър огледа Долината. Нямаше начин медицинският хеликоптер да кацне там. Видимостта беше твърде малка. Наш беше ветеринарен лекар. Не беше най-подходящият, но нямаха по-добър от него.

– Трябва да закарате Уайът в хижата.

– Имаме само две моторни шейни, а сме осем души. Няма да се съберем.

По дяволите! Тайлър трябваше да стигне до хижата и да намери Джо и Джейсън. И да заведе момчетата в хижата.

– Ето какво искам да направите. Ти или баща ти закарайте Уайът и Бен Уорд в хижата. Ще уредя лекар да ви посрещне там. Другият трябва да остане при четирите момчета, докато някой дойде при вас.

– Добре.

– Ще се справите ли?

– Шерифе, говори Крейг Ман. Чух молбата ви. Аз ще закарам Уайът и момчето. Мисля, че за другите е по-безопасно да останат тук, докато разберем къде са избягалите затворници. Има много храна и вода и подслонът е солиден.

– Накъде се отправи Милър?

– На запад.

Хижата се намираше на югоизток от фермата на Кимбъл. Къде я водеше Милър? Не бе имал време да разузнае района. Може би имаше карта, но там не бяха обозначени къщите. Ваканционните вили бяха или на север, или на юг и до тях се стигаше по Северния или по Южния път. Вероятно щеше да се изгуби.

Температурата беше минус десет градуса. Арън Дохърти и Джо нямаха необходимото, за да изкарат нощта. Резервоарите на повечето моторни шейни съдържаха трийсет литра, които щяха да стигнат за сто и трийсетина километра.

Тайлър трябваше да ги намери, И единственият начин беше да върви по следите им.

– Ман, закарай Уайът и Бен. Шон да остане при момчетата. Ще дойда във фермата и ще проследя Милър оттам. Ще изпратя моя помощник и лекар в хижата. – Щеше да бъде по-добре Ман да дойде в Лейквю, но човекът не познаваше добре района, а и хижата беше по-близо.

– Ами, ако някой от другите бегълци е там?

– Освен Дохърти, има само още един, Дъг Чапман. Смятаме, че е въоръжен и опасен.

– Ясно.

– Как е Уайът?

– Спрях кървенето, но е изгубил доста кръв. В съзнание е. Куршумът е в рамото. Знам как да окажа първа помощ, но не съм хирург.