Алисън Бренан - Опасна близост

– Това не ми помага.

Тя им даде сандвичи.

– Яжте. Предстои ни два часа път и трябва да тръгваме след малко. Ще говоря с Уайът да задвижим нещата.

Джейсън сви рамене и захапа сандвича си.

Джо не добави нищо повече и изпита облекчение, докато се отдалечаваше. Уайът не беше в бунгалото.

– Къде отиде Уайът? – обърна се тя към Крейг Ман.

– Каза, че ще говори по радиостанцията.

Можеше да го направи и вътре, освен ако не искаше момчетата да слушат.

Тя излезе навън. Вятърът беше започнал да се усилва и малки снежни вихрушки се стрелкаха насам-натам като в силно разклатена стъклена сфера със сняг. По дяволите, появи се внезапно. Видя Уайът до шейните и се приближи до него.

Той говореше по радиостанцията. Погледна Джо и се намръщи.

– Какво има? – попита тя.

– Времето се влошава. Трябва да тръгнем веднага.

– Съгласна съм. С кого говориш?

– С Тайлър. Ето, кажи му кога горе-долу ще пристигнем, а аз ще подготвя момчетата. Искаш да теглиш Бен с твоята шейна, нали? Крейг Ман и синът му могат да вземат Кевин, защото е най-дребният, а ние с Милър ще вземем по две момчета. Ще се придвижваме бавно, но ще стигнем.

Тя кимна. Не беше идеалният вариант, но щяха да се приберат у дома.

Джо взе радиостанцията от Уайът.

– Тайлър?

– Джо. Успяла си да стигнеш до тях.

– Съмняваш ли се в мен?

Той беше сериозен.

– Затворниците са откраднали две от моторните шейни на Наш. В момента сме в Лейквю и той ще ни преведе около лавината. Блокирала е пътя, затова ще се отклоним осемстотин метра, но ще я преминем.

– Вятърът се засилва и навява сняг.

– От Националната метеорологична служба прогнозират още двайсет и пет сантиметра сняг през нощта. Ще започне да вали към пет следобед.

– Дотогава ще сме се върнали.

– Ще ни отнеме малко повече време. Бъди внимателна, Джо. Убийците имат моторни шейни и вече може да са в хижата. Знаеш ли, че телефонът ви не работи?

– Нашият телефон?

– Да. Говорих с дядо ти по радиостанцията.

– Сигурно връзката с къщата ни de е повредила. Ще проверя, когато се върна. – Не искаше да се плаши само защото виелицата беше прекъснала телефонната линия, тъй като това ставаше понякога, но не можа да не се запита дали е случайно.

– В имението има седем бунгала, нали?

– Да. И няколко ваканционни вили между Лейквю и хижата, но не са по пътя. Не мисля, че могат да бъдат намерени лесно, ако не знаеш къде са.

– По-късно ще проверим. Засега искам всички да се приберат живи и здрави в хижата. Ще бъде много по-лесно да пазим хората в безопасност, когато са под един покрив.

– Две бунгала са заети – изведнъж се сети Джо. – Не смятах, че съществува непосредствена опасност, за да преместим гостите.

– Кои са те?

– Грег и Вики Троцки са младоженци. Грег прекарва всяко лято тук, в хижата, от години. Баща му е биолог по дивата природа. Има и двама студенти, които работят върху голям проект.

– Ще се обадя на дядо ти и ще го помоля да ги премести в хижата, преди времето да се развали. Не мога да пазя хората, ако са разпръснати.

– Съжалявам. Вината е моя.

– Не си виновна, Джо. Не знаеше, че заплахата е непосредствена.

Уайът излезе заедно с Джон и Крейг и им даде указания.

– Трябва да тръгваме – каза тя и погледна часовника си. Беше десет и половина. – Ще се върнем към един. До скоро.

– Обичам те, Джо – рече Тайлър и затвори.

Тя се втренчи стъписано в радиостанцията. В гърлото ѝ заседна буца. Тайлър все още я обичаше. След като беше отхвърлила предложението му? И му бе казала, че все още се чувства омъжена?

"Спа с него, а не можеш да се омъжиш за него? Какво ти става, Джо?"

Тя погледна към бунгалото, замисли се за Джейсън и осъзна, че се страхува да поеме ангажимент не към Тайлър, а към сина му.

– Джоана! – Джон махна с ръка и се опита да привлече вниманието ѝ. Тя му направи знак да почака една минута и се върна в бунгалото да помогне за организирането на момчетата. Те бяха натрупали в ъгъла екипировката, която не можеха да вземат. Уайът беше сложил всичката храна в раницата си. Не можеха да я оставят на мечките гризли и вълците. Джо се увери, че момчетата са облечени подходящо, и ги изведе навън едно по едно.

Джейсън и Бен бяха последни.

– Наистина ли всичко с него ще бъде наред? – с наведена глава попита Джейсън.

– Да – отвърна тя. – Чичо ти знае какво прави. Шината е солидна. Ти си му помагал и не си му позволил да стъпва на ранения си крак. Ще го закараме в хижата и Портър, който е бил медик в армията, ще го прегледа. Нащ ще дойде от Лейквю и ще го оправи.