Алисън Бренан - Опасна близост

Но Дъг постъпи глупаво. Забрави пистолета си в бунгалото. Нямаше начин да вземе заложник с помощта на нож. Може би щеше да успее да наръга един-двама, но имаше ли смисъл да убива някого, ако въпреки това го заловяха?

Оръжията контролираха хората. Щеше да се вмъкне незабелязано, да намери някого и да го вземе за заложник, да затвори всички в една стая, да ги накара да се завържат един друг и да ги командва. Ще стои на топло в голямата къща и ще яде до насита. И щом скапаното време се оправи, ще вземе кола и ще се махне оттам. Ще накара някой заложник да шофира, защото нямаше представа къде се намира, нито как да се измъкне оттам.

Той погледна през прозореца. Не видя нищо и никого. Проклетият вятър разпръскваше сняг навсякъде и беше адски шумен, Как беше възможно вятърът да вдига такъв шум? Винаги бе мислил, че снегът пада безшумно, но виелицата изобщо не беше тиха.

На дневната светлина видя, че към хижата и между дърветата има ясно очертани пътеки. Някои дървета бяха маркирани. Това щеше да го заведе до бунгалото и пистолета.

– Благодаря за страхотния купон, кукло – каза той на мъртвата жена и излезе.

Ако Арън не дойдеше в бунгалото вечерта, както беше обещал, Дъг Чапман щеше да нахлуе в хижата и да избие всички един по един.

Тайлър и хората му пристигнаха в дома на Наш край Южния път десет минути след разговора му с Джо и агент Виго веднага използва мобилния си телефон. В Стогодишната долина нямаше покритие, но в Лейквю имаше няколко места с връзка, които местните жители наричаха "телефонни кабини".

Наш начерта карта как да заобиколят лавината. Пътят беше засипан и поради скалите и дърветата не можеха да минат върху нея, но лесно щяха да я заобиколят за петнайсет до трийсет минути.

Натовариха нещата си в моторните шейни, които Наш вече бе заредил с гориво, и Тайлър направи знак на Вито да приключи с разговора. Трябваше да тръгват. Вятърът навяваше снега и скоро щеше да завали отново.

– Обадих се на свръзката ми в Сиатъл, Куинси Питърсън. Разговарял е с Ани Ериксън, една от временните настойнички на Арън Дохърти – съобщи Виго.

Бианки се приближи до тях и помощниците на Тайлър сложиха екипировката си в четирите моторни шейни.

– Тя потвърди всичко в досието му – добави агентът. – Дохърти е отгледан от приятели и роднини. Майка му го е взимала, когато е била в настроение, Джинджър Дохърти е изчезнала, когато хлапето е било на шестнайсет години. Оставила го при леля му и отишла да работи на екскурзионен кораб. Така и не се върнала. Питърсън проучва тази следа.

– Мислиш, че ако доведем майка му тук, ще помогне да го хванем? – попита Тайлър. – Нямаме време.

– Мисля, че тя е мъртва – рече Ханс.

– Защо?

– Питърсън е проверил социалната ѝ осигуровка и откакто е изчезнала, няма нищо. Получавала е чекове от "Кинг Круз Лайне" в продължение на три месеца, след като е оставила Арън при осемдесет и две годишната си леля Дороти Майлс. Тя е починала три години по-късно и е завещала всичко на детето. Къща и пари. Ако госпожа Ериксън казва истината, Джинджър Дохърти е хойкала с мъже и може би някой от тях я е убил.

– Няма ли никаква информация за нея? Смъртен акт?

– Не открихме нищо, но Питърсън е предупредил полицейските участъци. Може би някъде има жена с неустановена самоличност, която отговаря на описанието.

– Как това ще ни помогне да го заловим? – попита Тайлър.

– Трябва ни всичката информация, която можем да намерим – отвърна Виго. – Колкото повече знаем за миналото на Арън Дохърти, толкова по-голяма е вероятността да предвидим какво ще направи по-нататък.

– Знам какво ще направи. Ще отвлече Джо Сътън, ако не стигнем първи до нея.

Виго погледна Бианки.

– Питърсън има писма, които Арън Дохърти се е опитал да изпрати на Джо чрез госпожа Ериксън. Първото писмо ѝ е било изпратено. Тя не видяла нищо лошо, защото било писмо от почитател. Джо му изпратила стандартен отговор – нещо от сорта благодаря, че ми писахте. Радвам се, че книгите ми ви харесватЕриксън го дала на Дохърти. Той написал друго писмо, което тя не изпратила.

– Защо? Какво пише?

– Загатва се, че имат връзка и Дохърти знае, че Джо пише романите си за него, защото единствено по този начин могат да бъдат интимни.

Тайлър удари с юмрук по стената на гаража.

– Ериксън не пуснала другите му писма и Дохърти обезумял, когато Джо не му отговорила. След това написал писмо, в което признава, че е убил Линкълн Барне, за да докаже, че е достоен за нея. "Сега аз съм твоят герой."