Алисън Бренан - Опасна близост

Джейсън я стрелна с поглед.

– Доктор Наш е ветеринар.

Тя се засмя и сложи ръка на рамото му.

– Лекува и хора. Акушира на раждането на сина ми... – Гласът ѝ постепенно заглъхна и лицето ѝ се изопна. Рядко мислеше за деня, когато Тими се роди. Очакваше, че ще почувства физическа болка в сърцето и главата.

Из тялото ѝ се разпространи притъпено пулсиране и изпита тиха мъка. Но не се разплака.

– Добре ли си? – прошепна Джейсън.

Джо кимна. И не излъга.

Уайът дойде при тях.

– Момчетата са готови. Ще изведа Бен.

Радиостанцията му изпиука. Джо отговори.

– Говорите с Джо Оътън.

– Джо, обажда се Портър.

– Пристигнахме благополучно и вече се готвим да се връщаме. Ще дойдем навреме за един късен обяд.

– Сама ли си?

– Може да се каже. Защо?

– Джо – съвсем тихо каза той.

– Ще трябва да говориш по-силно.

– Сложи предавателя до ухото си и слушай.

Тя изпълни молбата му.

– Джон Милър е Арън Дохърти.

Сигурно не чу добре.

– Какво?

– Да. Откраднал е снимката от полицейското си досие от факс машината. Намерих я в стаята му.

– Ще говоря с Уайът.

– Бъди предпазлива.

Предпазлива. Джо разговаряше с осъден убиец от двайсет и четири часа. Беше закусила с него. И го доведе тук, при невинните деца.

Тя се обърна и тръгна към бунгалото. Смяташе да каже на Уайът. Можеха да хванат Джон – или Арън, преди да нарани някого.

Защо беше дошъл там?

Джон Милър или Арън Дохърти се приближи до нея, когато Джо беше на половината път до бунгалото. Тя кимна на Джейсън да продължи.

– Кажи на Уайът, че искам да говоря с него за отоплението в шейната – рече Джо и си придаде безстрашно изражение. – Важно е.

Той не изглеждаше убеден.

– С кого говори?

– С Портър. Искаше да се увери, че сме пристигнали благополучно.

Тя говореше прекалено бързо. Трябваше да се усмихне.

Опита се.

Милър не ѝ вярваше.

– Ти знаеш.

– Какво?

Тя направи крачка към бунгалото. Ръцете ѝ трепереха. Повече от страх, отколкото от студ.

И после видя пистолета в ръката му. В същия миг Уайът излезе.

Джо понечи да побегне към него, но Джон я сграбчи за рамото и я дръпна към себе си.

– Недей... – Очите ѝ се стрелкаха наляво и надясно. Момчетата." – Не наранявай никого.

– Няма да нараня никого. Ела с мен. Трябва да бързаме.

– Какво?

– Ела с мен и няма да нараня никого.

– Да тръгваме – рече Уайът.

– Той е Арън Дохърти! – извика Джо.

Арън я притисна до себе си и опря пистолета във врата ѝ:

– По дяволите, Джоана! Защо трябваше да го правиш? Пак ли си играеш с мен?

– Не знам...

– Качи се в шейната.

– Няма да ходя никъде с теб! – заяви тя и започна да се дърпа.

Преди Джо да разбере какво смята да направи, Арън се прицели в Уайът и стреля.

"Господи! Уайът, не!"

Дохърти я повлече към моторната шейна, която се намираше на три метра. Джо продължи да се съпротивлява.

– Престани или ще избия всички, въпреки че не искам да го правя.

Той докосна лицето ѝ.

– Познаваш ме, Джоана. Знаеш, че не бих наранил никого. Обичам те. Не бих наранил никого, освен ако не ме принудиш.

Треперейки, тя прехвърли крак в шейната. Арън Дохърти не беше нормален и не се знаеше какво може да направи. Тя не го познаваше. За пръв път го видя вчера. Обичал я? Това беше нереално. Той беше психически лабилен и Джо трябваше да тръгне с него, и да го отдалечи от момчетата. Не можеше да изложи на риск живота им. Ами, ако Дохърти бе прострелял някой от скаутите? Джейсън?

Тя въздъхна дълбоко. "Господи, дано Уайът е добре. Уайът, моля те, живей."

Арън скочи на седалката зад нея, опря оръжието в тялото ѝ запали мотора.

– Карай.

Крейг Ман изтича от бунгалото. Джейсън го последва. Двамата се загледаха в Уайът, който се мъчеше да се изправи. Рамото му беше обляно в кръв.

Дохърти пое управлението на шейната. Потеглиха твърде бързо и едва не се преобърнаха. Той я овладя и след минута Джо изгуби от поглед Уайът, Крейг Ман и бунгалото.

Сутринта Дъг бързо се насити на Вики Троцки и преряза гърлото ѝ с един замах.

Арън не искаше тя да страда.

Искаше и Дъг да се върне в първото бунгало, и вероятно да седне, да свие опашка и да се качи на задната седалка на автобуса. Тъпак.

Омръзна му да приема заповеди от Арън. Преди повече от час Дъг чу, че моторните шейни потеглиха. Не знаеше какво става, но това означаваше, че в хижата са останали по-малко хора и ще бъде по-лесно да ги контролира.