– Какво?
– Превръщаше я в друга Ребека Оливър. Беше си внушил, че актрисата е влюбена в него. Нямах представа какви мисли се въртят в главата му. И после Арън започна да пише, че двамата с Джоана Сътън са приятели чрез писма, тя пише книгата му и управата на затвора им е издала специално разрешение да бъдат заедно. Повярвах на това едва след като прочетох второто му писмо, но не исках да го обидя и' не споменах нищо за фантазиите му. Арън беше в затвора. Не можеше да нарани никого. Защо ме питате за нея? Господи, да не би да ѝ е сторил нещо, след като е избягал?
– Още не, госпожо Ериксън, но каквато и информация да имате за чувствата му към нея, ще ни помогне да определим какъв ще бъде следващият му ход.
Ани преглътна риданието си. Представи си Арън като малък. Големите му кафяви очи, които гледат през прозореца и чакат майката, която никога не идва навреме. Как се изкъпваше, гладеше дрехите си и си сресваше косата в случай, че майка му дойде. Джинджър не обичаше мръсни момченца.
– Аз съм виновна.
– Моля?
– Госпожа Сътън отговори на първото му писмо. Не го изпратих от затвора, а написах моя адрес. Щях да му го занеса, но след като прочетох второто писмо, се отказах. Реших, че няма да стане нищо лошо.
– Кога беше това?
– Преди по-малко от две години.
– Спомняте ли си нещо от писмата?
– Пазя ги всичките.
***
Портър се качи на горния етаж да смени хавлиите в стаите на гостите. Стори му се странно, че на бюрото в стаята на Джон Милър има няколко романа на Джо. Приближи се и видя, че имат каталожен номер от библиотека и буквата "С" за Сътън, залепена на гърба. Дали ги беше купил от благотворителна разпродажба на някоя библиотека? Може би. Всички изглеждаха четени много пъти.
Отвори ги и забеляза подчертаните абзаци. Кой би маркирал текст в любовен роман?
Не знаеха почти нищо за Джон Милър. Беше се обадил от Лос Анджелис и преди седмица ненадейно си беше запазил стая. Никой не беше споменавал нищо за него. Каза, че се нуждае от време да мисли, но това не изненада Портър. Не приличаше обаче на човек, който отделя време за мислене. И бързо се залепи за Джо.
"Ти изпрати Джон с нея."
Беше ли направил грешка?
Той огледа стаята. Нямаше други лични вещи освен дрехите, с които беше вчера. Днес бе облякъл дрехи на Портър и скиорски екип. Беше взел от камионетката си единствено любовни романи? Любовните романи на Джо?
От най-долната книга се подаваше къс хартия. Портър я взе, извади прегънатия на четири лист и внимателно го разгърна. Имаше чувството, че страховете му са неоснователни, и изпита желание да върне книгата на мястото ѝ.
На листа имаше снимка на Джон Милър. Фотография от полицейско досие с метър за ръста зад него. Беше изпратена по факс и най-отгоре пишеше "Отдел на областния шериф, окръг Бийвърхед, Дилън, Монтана."
Шерифът Макбрайд беше изпратил снимки на трима избягали затворници, а на не двама.
Джон Милър или Арън Дохърти беше откраднал своята фотография.
Портър трябваше да предупреди Джо.
Тя беше насред дивата пустош в компанията на убиец.
***
Джо беше доволна от напредъка им. Бяха стигнали до запустялата ферма на Кимбъл за малко повече от час. Движеха се с трийсет километра в час през повечето време с изключение на две забавяния. Нямаше обаче да могат да поддържат същата скорост, докато теглеха Бен Уорд и със скаутите в шейните. Малко се притесняваше за горивото. С допълнителната тежест щяха да изразходват бензина много по-бързо, но щеше да стигне. Моторната ѝ шейна имаше осем литра резервен запас, който можеше да използва, ако се наложеше.
Уайът стоеше навън, когато тя се приближи.
– Отдалеч те чух, че идваш.
– Моторните шейни не са направени за безшумно промъкване.
Той погледна тримата мъже, които слязоха от другите шейни.
– Времето в момента не ми харесва – обясни Джо. – Мисля веднага да ви закараме в хижата и никой да не върви пеша. Ако времето се развали, ще ни отнеме цял ден.
– Трябва да помисля за това. Предполагам, че исках хлапетата да научат как да се справят в трудни условия.
– Мисля, че вече са научили. Няма да можем да вземем екипировката ви. С всеки възрастен ще има по две деца, освен при мен. Ще тегля Бен и се нуждая от допълнително гориво.
– Няма проблем. Ще дойда да я взема утре или вдругиден.
Джо извади кошница от ремъците отзад.
– Портър ви изпраща храна.
– Чудесно.
Тя представи Уайът на тримата мъже.
– Джон Милър от Лос Анджелис и Крейг и Шон Ман от Сиатъл. Идвали са и преди в хижата.
Читать дальше